Когато Близкият изток кихне, пазарите получават пневмония
Финансовите анализатори обичат да казват, че финансовите пазари не понасят несигурността. Тазгодишният март обаче показа, че също така не понасят и сигурността – в този случай сигурността, че американските ракети падат върху Иран.
От гледна точка на числата това бе тежък месец за инвеститорите. Американският борсов индекс S&P 500 загуби около 5%, което за най-следения борсов индикатор в света представляваше най-лошият месец от края на 2022 г. Япония отбеляза спад с почти 10%, а развиващите се пазари през март загубиха 13%. Ако някой е имал повод за празнуване, това бяха притежателите на акции на енергийни компании – техните книжа поскъпнаха с около 10%. И докато петролът кокетничеше с цена от 110 долара за барел, търговците му имаха основание да напомнят, че черното злато си остава основната артерия на глобалната икономика.
Това обаче, което превърна март в наистина болезнен месец за инвеститорите, беше каскадната логика. По-скъпият петрол означава натиск за по-висока инфлация. По-високата инфлация означава, че централните банки не могат да понижават лихвените проценти. Изчезващите очаквания за поевтиняване на парите в развитите икономики изстреляха доходността на облигациите в обратна посока. Доходността на американските държавни облигации с двегодишен матуритет скочи с 40 базисни пункта (0,4 процентни пункта), което от своя страна доведе до спад именно при растежните акции, към които инвеститорите масово се насочваха през последната година.
Всички активи започнаха корелация. В превод от финансовия жаргон: всичко започна да се срива едновременно. Единствените печеливши бяха доларите и барелите петрол.
После дойде обратът. В началото на април се появиха сигнали за деескалация (изтегляне на американските войски, дипломатически индикации), на което пазарите реагираха с бурно въодушевление. Индексът S&P 500 само за няколко дни скочи с 3-4%, традиционният индекс Dow Jones добави за ден около 1000 пункта. Технологичните компании поведоха възходящото движение.
Основният извод от последните седмици на финансовите пазари обаче не е особено обнадеждаващ: цената на петрола си остава сравнително висока, а доходността по облигациите все още не се е понижила съществено. Нито пък е изчезнал геополитическият риск, просто за момента не е на преден план.
Инвеститорите вече отразиха облекчението в пазарните цени. Дали в тях е отчетена и реалността, това е друг въпрос.
