Краят на световната нула
Докато пазарите следяха доходността по 10-годишните американски държавни облигации по нейния път към 5% и петрола над 100 долара, една много по-важна цифра тихомълком се промени в Токио. Доходността по 10-годишните японски държавни облигации достигна 3% на 1-ви септември – за първи път от 1996 г. насам. Японската централна банка поддържа основния лихвен процент на 1%, а за заседанието на 17 и 18 септември пазарът почти изцяло е калкулирал ново увеличение до 1,25%. След едно поколение световната нула се събужда.
А точно тази нула останалата част от света използваше за финансиране в продължение на години. Докато местният инвеститор почти не получаваше доходност, японският капитал се насочваше навън – към американските държавни облигации, чийто най-голям притежател все още е Япония, и към други дългови инструменти по света. Успоредно с това японската йена се превърна в една от основните валути за финансиране на кери трейд (carry trade): инвеститорите вземаха назаем евтини йени и купуваха по-високодоходни активи на други пазари. Доходност от 3% в самата Япония обаче променя сметката. Японските капитали имат по-съществена причина да останат в страната, а по-високите лихви в йени, заедно с по-силната валута, намаляват привлекателността на carry trade. Част от глобалния натиск за повишаване на доходността по облигациите следователно идва и от Токио. Светът губи един от последните буфери срещу поскъпването на парите – японската упойка престава да действа.
В това се крие и една тиха ирония. Министър-председателят Санае Такаичи е убедена привърженичка на рефлацията и през настоящата година прокара назначаването на двама членове в управителния съвет на централната банка с отчетлив профил на „гълъби“. Днес обаче нейното правителство оказва значително по-слаба съпротива срещу по-нататъшното затягане на паричната политика. И то не непременно по убеждание: в края на август и началото на септември йената отново достигна границата от 160 йени за долар, а слабата валута продължи да подхранва инфлационния натиск. Рефлация, победена от собствената си валута. Освен това американският министър на финансите Скот Бесънт открито подкрепя по-нататъшното повишение на японските лихви и по-силна йена. По този начин Вашингтон тласка Токио в посока, в която до неотдавна правтелството на Такаичи се колебаеше да поеме. Странна картина на нашето време.
Резултатът е необичайна комбинация: правителството разхлабва фискалната политика, докато централната банка я затяга. Фискалният стимул повишава предлагането на държавен дълг и инфлационните опасения; паричната спирачка увеличава очакваната траектория на лихвите. Двете сили тласкат доходността по японските облигации нагоре. При това в глобален план едноврменно се стесняват двата канала за евтино японско финансиране: по-високата вътрешна доходност намалява стимулите за покупка на чуждестранен дълг, а по-силната йена и по-високите лихви подкопават carry trade. Различни потоци, но една и съща посока.
От години пазарите бяха свикнали да търсят цената на парите във ФЕД. Една от скритите опорни точки на тази цена обаче през всичките тези години се намираше в Токио – и точно сега тя се вдига. Тишина, докато заглавията гледат в друга посока.
