Cookie settings

Our website uses cookies.

Some of them are necessary for the website to work, the others are up to you.

More information can be found in our Privacy and Data Protection Policy.

Cookie settings

Our website uses cookies.

Some of them are necessary for the website to work, the others are up to you.

More information can be found in our Privacy and Data Protection Policy.

Necessary cookies make the website work properly (for example, they remember your cookie choice).

Anonymous statistical cookies (Google Analytics) help us understand how visitors use the website.

Октомври 2026 на финансовите пазари


10.11.2026

Октомври 2026 на финансовите пазари

  • октомври донесе обрат при облигациите и напрежение около изкуствения интелект,
  • ЕЦБ и Фед не промениха лихвените проценти на заседанията си,
  • глобалните облигации отбелязаха най-добрия си месец за последните две години,
  • инвеститорите пренасочиха средствата си от технологичния сектор към отбранителни сектори,
  • бумът на изкуствения интелект не приключва, а просто навлиза в по-зряла фаза.


МЕСЕЧЕН КОМЕНТАР

Октомври донесе обрат на облигационните пазари и притеснения около изкуствения интелект. Доходността по облигациите в повечето случаи се понижи, акциите се колебаеха под влияние на финансовите резултати на технологичните гиганти, а петролът продължи да поскъпва. Петролът и Близкият изток - През октомври средната цена на петрола сорт „Брент“ се повиши до 108 долара за барел спрямо 102 долара през септември. Поскъпването последва съобщения за планирана военна операция срещу Иран след изборите в САЩ.

Централните банки - Федералният резерв, Европейската централна банка и Японската централна банка оставиха лихвите без промяна през октомври, но запазиха твърдия си тон по отношение на паричната политика. Сред големите икономики Канада и Индия повишиха лихвените проценти. Двама членове на комитета по парична политика на Фед гласуваха за повишение. Пазарът очаква такова през декември, тъй като инфлацията остава твърде висока - 3,7%, а стабилният растеж на американската икономика от 2,1% предполага, че тя може да понесе по-високи лихви.

ЕЦБ също обсъди повишение, но в крайна сметка реши да изчака нови данни. Затягане на паричната политика през декември обаче е вероятно и в еврозоната. Председателят на ЕЦБ Кристин Лагард обяви, че ще напусне поста си на 7 февруари 2027 г.

Облигациите - В началото на месеца доходността по десетгодишните американски държавни облигации достигна 5,36% — най-високото равнище от 2002 г. насам. Впоследствие обаче тя спадна под 5%, тъй като инвеститорите вече намираха нивата над 5% за привлекателни, а част от тях потърсиха сигурност в облигациите на фона на разпродажбите на технологични акции.

През октомври глобалните облигации отчетоха възвръщаемост от 1,6%, измерена в евро — най-доброто им месечно представяне от юли 2024 г. насам. В Европа френските облигации остават под натиск заради опасенията за състоянието на публичните финанси. По повод Франция Кристин Лагард заяви, че задлъжнелите държави трябва да предприемат подходящи бюджетни корекции, но при необходимост ЕЦБ ще се намеси, за да стабилизира облигационните пазари.

Акции - В началото на октомври Nasdaq и S&P 500 достигнаха рекордни стойности, но впоследствие отстъпиха заради опасения относно възвръщаемостта на инвестициите в изкуствен интелект. За месеца Nasdaq загуби 5,3%, а S&P 500 малко под 1%. Разликите между световните пазари бяха значителни: швейцарският SMI се повиши със 7,1%, а германският DAX с 2,5%, докато японският Nikkei се понижи с 5,1%, а южнокорейският KOSPI с цели 16,2%. Инвеститорите пренасочваха средства от технологиите към защитни сектори. Акциите на компаниите, предлагащи стоки от първа необходимост, поскъпнаха с 10%, докато тези в сектора на информационните технологии в световен мащаб поевтиняха с 8%.

Парадоксално, на този фон печалбите на американските IT компании нарастват със 70% - повече от очакваното. Пазарът обаче започна да разграничава компаниите според това дали инвестициите им в изкуствен интелект вече носят възвръщаемост. Microsoft успокои инвеститорите с 48% ръст на облачната платформа Azure и силен паричен поток. Същевременно акциите на Alphabet загубиха 13%, на Amazon 10%, а на Meta 7% заради високите разходи и отрицателния свободен паричен поток. Следователно притесненията на пазара са свързани преди всичко с финансирането на инвестициите в изкуствен интелект при високи лихви, а не с текущите резултати.

Геополитика - В Бразилия Лула да Силва спечели изненадваща изборна победа. Борсовият индекс Bovespa се срина с 14%, а бразилският реал отслабна с 9%. 

Еврото и златото - През октомври еврото отново отслабна спрямо долара от 1,133 до 1,116 долара за евро. Цената на златото спадна до 3 875 долара за тройунция.

Докато септември показа, че акциите и облигациите могат да поевтиняват едновременно, октомври демонстрира, че облигациите могат да смекчат колебанията на акциите. Месецът донесе важен урок и за инвеститорите с динамичен профил: разликата между най-добре и най-слабо представилия се фондов пазар надхвърли 20 процентни пункта. Ето защо разпределянето на инвестициите между различни региони и сектори намалява колебанията дори в портфейл, съставен изцяло от акции. Силните корпоративни печалби същевременно подсказват, че зад спадовете стоят по-скоро опасения на инвеститорите, отколкото слаби финансови резултати.

Бумът на изкуствения интелект не приключва, а навлиза в по-зряла фаза

орпоративните резултати за третото тримесечие показаха, че пазарът вече не гледа по един и същ начин на всички компании, свързани с изкуствения интелект. Инвеститорите започнаха да обръщат още по-голямо внимание на разходите и по-конкретно на това колко парични средства остават на компаниите след инвестициите в центрове за данни и чипове — т.нар. свободен паричен поток.

От петте компании, които инвестират най-много в изграждането на инфраструктура за изкуствен интелект — Alphabet, Amazon, Meta, Microsoft и Oracle — през това тримесечие единствено Microsoft покрива капиталовите си разходи изцяло с паричния поток от оперативната си дейност. Останалите прибягват до външно финансиране. Така опасенията за устойчивостта на инвестициите завладяха пазара, а цените на акциите на тези компании се понижиха.

Но има ли основание да се страхуваме от бума на изкуствения интелект? Нека започнем с едно по-субективно наблюдение. Инвеститорите в технологичния сектор често са нетърпеливи. Самите те са сред най-активните потребители на нови технологии и затова са склонни да очакват, че промените, които виждат в собствения си живот и работа, ще се проявят също толкова бързо в цялата икономика. Когато това не се случи, нагласите им бързо се променят. Това е и една от причините технологичните акции да се характеризират с по-силни колебания.

Някои скептици с основание посочват известен дисбаланс в сектора. Засега най-сигурни печалби реализират доставчиците на ключови компоненти, например производителят на чипове памет Micron. По средата на веригата са технологичните гиганти, които имат приходи за милиарди, но и разходи за милиарди. В периферията са т.нар. neocloud компании — специализирани доставчици на облачна инфраструктура като CoreWeave, които купуват чипове със заемни средства и отдават изчислителния им капацитет под наем. Именно тези компании носят най-висок риск. Друга група критики е насочена към т.нар. кръгово финансиране, при което разходите на едни компании се превръщат в приходи за други и така значителна част от инвестициите циркулира между самите участници в екосистемата на изкуствения интелект. Този дял е трудно да се определи точно, но дори най- консервативните оценки го поставят между 15 и 20%. Конкретен пример е Nvidia, която инвестира в CoreWeave. От своя страна CoreWeave купува чипове от Nvidia, а Nvidia се ангажира да изкупува неизползвания ѝ изчислителен капацитет. OpenAI също е ключов клиент и акционер в CoreWeave. Когато стана ясно, че приходите на OpenAI са по-ниски от посоченото в предходни публикации, това разтърси цялата верига и открои риска, произтичащ от взаимната обвързаност на тези компании.

Бумът на изкуствения интелект донякъде изкривява и макроикономическата картина, като я прави малко по-благоприятна, отколкото би била без него. Само в САЩ частните инвестиции в инфраструктура за изкуствен интелект тази година ще достигнат приблизително 600 млрд. долара, или около 2% от БВП, подкрепяйки икономическия растеж на страната. Същевременно този бум увеличава и вноса на чипове от Азия, който се приспада при изчисляването на БВП. Затова нетният положителен ефект върху икономическия растеж е сравнително умерен. Има и други причини да не идеализираме изкуствения интелект от прекомерното потребление на енергия и суровини и изместването на други инвестиции до притесненията от китайската конкуренция и опасенията за безопасността на самата технология. От друга страна, все още сме едва в началото на този процес. Мащабните инвестиции на този етап са разбираеми. Компаниите не искат да пропуснат възможността и въпреки че прибягват до заеми, финансират инвестициите си предимно със собствени средства. Те поемат предприемачески риск, като същевременно нямат затруднения да привличат външно финансиране от банки или чрез пазарите на облигации и акции. Същевременно изкуственият интелект постепенно навлиза от технологичния сектор в цялата икономика, макар на пръв поглед този процес да изглежда бавен. Първата вълна обхваща отраслите, които изграждат самата инфраструктура: центровете за данни стимулират енергетиката, развитието на електрическите мрежи, производството на трансформатори и охладителни
системи, строителството и промишленото оборудване.

Втората вълна е свързана със самото използване на изкуствения интелект, което преминава от експерименти към реално приложение. Банките го внедряват за откриване на измами, промишлените предприятия за диагностика на оборудването, застрахователите за обработка на претенции, а здравният сектор - за проверка на документация. Най-добри резултати дават специализираните инструменти, интегрирани пряко в конкретни работни процеси. Според актуално проучване на консултантската компания McKinsey цели 80% от анкетираните по света посочват, че с помощта на изкуствения интелект работят по-бързо и по-ефективно. Засега това се отразява само частично върху печалбите: 37% от участниците отчитат ефект върху оперативната печалба. Това обаче не е необичайно. И при навлизането на електричеството и компютрите са били необходими години, за да могат компаниите да реорганизират процесите си и по-високата производителност на отделните служители да се отрази във финансовите резултати. Решаващо ще бъде колко бързо компаниите успяват да превърнат освободения по този начин капацитет в по-високи приходи или по-ниски разходи. 

Изкуственият интелект вече не се използва само от големите корпорации. Според проучване на Федералния резерв почти половината от малките американски компании използват AI, а 71% от тях отчитат повишаване на производителността. Положителни сигнали се наблюдават и в общите икономически данни. В САЩ информационният сектор, финансовите услуги и професионалните и техническите услуги — отраслите, най-силно повлияни от изкуствения интелект — отчитат повече от два пъти по- висок темп на растеж на производителността спрямо останалата част от икономиката.

Ето защо на този етап бумът на изкуствения интелект не може да бъде определен като спекулативен балон. Налице са реално търсене, нарастващи корпоративни печалби и постепенно навлизане на технологията в икономиката. Рисковете обаче се концентрират в задлъжнелите компании и във взаимно обвързаните
финансови отнош