Ормуз и лицемерието на финансовите пазари
Финансовите пазари притежават особен талант за избирателна слепота. Когато на 28-ми февруари американските и израелските самолети атакуваха Иран и убиха върховния лидер Али Хаменей, Уолстрийт първоначално само сви рамене. Геополитика? Пазарите имат и по-важни дела – тримесечните резултати, лихвените проценти, изкуственият интелект.
Само че Ормузкият проток не е абстракция. През това тясно морско гърло протичат четири пети от азиатския внос на петрол и значителна част от световния LNG. Когато Иран го затвори, той отговори с единствения инструмент, който му бе останал: енергийното изнудване на глобалната икономика. Цената на петрола тип Brent скочи от 70 на повече от 80 долара за барел само в рамките на няколко дни. Европейските цени на газа станаха почти двойни след атаките срещу катарските терминали.
Парадокъст е в това къде новият конфликт удари най-силно. Южна Корея – държава, която няма нищо общо с войната в Близкия Изток – тя отбеляза най-големия еднодневен срив на борсата в историята си, когато индексът KOSPI загуби повече от 12% (с което надмина рекорда от септември 2001 г.). Сеул, а не Вашингтон, плати най-високата цена. Причината? Азия внася 75% от близкоизточния петрол. Колкото по-далеч от бойното поле, толкова по-голяма е зависмостта от неговите суровини.
Шефът на Goldman Sachs Дейвид Соломон призна, че е изненадан от умерената реакция на американския пазар, но едновременно с това предупреди, че пазарите ще осъзнаят пълните последствия през следващите няколко седмици. Тази „благосклонност" има своето обяснение: американските военни маневри в региона бяха наблюдавани месеци по-рано – следователно шокът до голяма степен вече беше "калкулиран" в цените. Пазарите не наказват това, което очакват. Те наказват изненадите.
Истинският риск не е днешната цена на петрола, а продължителността на новия военен конфликт. В исторически план S&P 500 след големи геополитически шокове губи средно по-малко от един процент през първия месец – но след шест месеца нарасна с около 3,4%. Тези статистики обаче предполагат, че конфликтът ще остане ограничен. Ако това не се случи – ако Ормузкият проток бъде затворен за седмици, не за дни – навлизаме в територия, където историческите аналогии престават да важат и където инфлацията, рецесията и геополитическата нестабилност започват да се подхранват взаимно.
