Последният лев: Какво ще донесе еврото за българските портфейли?
Промяната приключи. Всички банкови депозити са конвертирани. Двойното обзначаване на цените се вижда навсякъде. Валутният курс от 1,95583 лева за едно евро, изобщо непроменян от 1997 г., вече е официален.
Когато четете тези редове, вие вече знаете всичко това. Вероятно знаете и че страховитият ценови шок не се случи. Такъв не настъпи и в нито една друга държава, а данните на Eurostat от десетките предходни преходи към единната европейска валута винаги го доказваха.
Иначе казано можем да прескочим основите и да си зададем въпроса, който наистина има значение: след като преходът към новата валута е формално приключен, какво ще се промени? И какво няма да се промени?
Лаконичният отговор е неинтуитивен. За хората, които спестяват, нищо няма да се промени. За длъжниците обаче се променя почти всичко – само че не веднага.
Ипотечното затишие пред буря
Средният лихвен процент по ипотечните кредити в България достигна 2,69 % p.a. през декември миналата година – исторически минимум, а в този момент и по-малко от процента, който банките в Германия, Франция и Нидерландия начисляваха на своите клиенти. Член 44 от Закона за въвеждане на еврото замрази към датата на валутната конверсия условията по всички отпуснати кредити. Това звучи прекрасно, поне засега.
Но не всички, които дължат в евро при ниски лихви, осъзнават една съществена подробност: лихвените проценти, за които става въпрос, бяха продукт на валутния борд, а не пример за това как функционира животът в еврозоната. При старата система българските банки определяха условията по отпусканите ипотеки според обема на депозитите и изискванията на централната банка за задължителните резерви. Те функционираха в своеобразен валутен микроклимат – на теория обвързани с еврото, но в реалността частично изолирани от паричната политика на Европейската централна банка (ЕЦБ). Тази изолация вече не съществува.
Условията по новите кредити все повече ще се базират на общоевропейските референтни лихвени проценти – преди всичко на EURIBOR, лихвения процент, който определя условията при повечето ипотечни кредити в еврозоната и който е синхронизиран с решенията на ЕЦБ. Когато Фрнкфурт затегне паричната политика, месечните вноски по ипотеките ще тръгнат нагоре и в България. Влиянието ще бъде директно и бързо – без вътрешния буфер, забавящ до този момент скоростта, с която се променяха лихвените проценти. Когато следващия път ЕЦБ повиши основните лихви, българските длъжници ще го усетят по-силно, отколкото в която и да е фаза от времето на валутния борд.
Еврото замести локалния термостат с континентален. Отсега нататък времето във Франкфурт ще бъде и времето в София.
В държава, където обемът на отпуснатите ипотечни кредити е нараснал през миналата година с 28% на годишна база, където цените на недвижимите имоти са скочили с 15-18% годишно и където някои анализатори прогнозират надценяването на имотния пазар на 10-15%, именно лихвените проценти ще се окажат променливата, която трябва внимателно да се наблюдава. Преходът към единната европейска валута не създаде този риск. Въвеждането на еврото обаче премахна последния буфер между българските длъжници и пълната мощ на затягането на валутната политика от ЕЦБ.
Защитната мрежа, за която почти не се говори
Във времето на валутния борд България нямаше т.нар. кредитор от последна инстанция. Централната банка (БНБ) не можеше да печата пари, не можеше да отпуска извънредна ликвидност, не можеше да спаси фалираща банка по начина, по който може да го направи ЕЦБ или американският ФЕД. Това беше и целта – подобна система налагаше дисциплина след катастрофалната хиперинфлация в периода 1996-1997 г. Същевременно това беше и структурна уязвимост, която пазарите под сурдинка калкулираха всеки ден във всяка българска държавна облигация.
С идването на еврото тази уязвимост остана в миналото. Членството в ЕЦБ означава пълен достъп до инструментите за ликвидност на Евросистемата. Означава и достъп до Европейския механизъм за стабилност – защитен фонд на стойност 500 милиарда евро. Той вече стои зад България точно както и зад останалите членове на еврозоната. Половин милиард евро финансов firewall означава, че българските банки могат да използват инструментите на ЕЦБ, които до този момент бяха извън техния обсег.
За инвеститорите това не е просто маргинално, периферно подобрение. Това е категорична промяна. Българският държавен дълг се преоценява не защото за една нощ са се променили фискалните показатели, а защото институционалната рамка на този дълг сега е качествено различна. Хърватският опит подсказва, че процесът на преоценка може да продължи още известно време: след приемането на еврото през 2023 г. спредовете на хърватските държавни ценни книжа спаднаха с 30 до 70 базисни пункта (0,3-0,7 процентни пункта), а кредитният реайтинг на страната се насочи към „А“ групата. България със съотношение на дълга към БВП около 24%, най-ниското в целия ЕС, има още по-голям потенциал.
Какво еврото може да помогне да игнорираме?
А сега най-малко интуитивното последствие от въвеждането на новата валута: най-големият риск не е нещо, което еврото би създало. Това е нещо, което то улеснява да бъде пропуснато.
Ниските разходи за дълга, новата институционална защитна мрежа, намаляването на рисковите премии по държавните облигации, директният достъп до капиталовите пазари на еврозоната – всичко това са реалните ползи от влизането на България във валутния съюз. Но всяка от тях улеснява и натрупването на дълг за страната. Опитът на страните, които са влезли в еврозоната с евтини кредити и бързо растящи имотни пазари, не е особено насърчителен. Имате нужда от освежаване на паметта? Ирландия. Испания. Балтийските държави. Опасната последователност е добре документирана: ниски лихвени проценти, лесен достъп до кредити, приток на чуждестранни капитали, прегрял имотен пазар – а след това болезнена корекция, която обръща целия цикъл.
Изходната фискална позиция на България е силна: 24 % съотношение дълг към БВП е цифра, за която повечето държави членки на еврозоната могат само да завиждат. Но траекторията на бюджетния дефицит, съвсем не е толкова окуражаваща: 3,6% от БВП през третото тримесечие на 2025 г., над средното за ЕС и еврозоната, и с нарастваща тенденция. Пактът за стабилност и растеж е правно обвързващ за България.
Левът вече е в историята. Преходът към еврото премина гладко. Инфлационната паника бе преувеличена. Всичко това е вярно. Но скритата истина за въвеждането на еврото е по-проста и по-прозаична: новата валута няма сама по себе си да направи българската икономика по-силна. Тя обаче повишава значението на дисциплината и прави последствията от нейното пренебрагване по-важни отвсякога.
Това е истинската промяна. Всичко останало е просто аритметика.
