Ръстът на цената на златото през 2025 г. надмина дори печалбите на Уолстрийт
За мнозина инвеститори златото е изящен, ослепителен, но непродуктивен метал. То не изплаща дивиденти, не може да измисли нова технология и разделя участниците на финансовите пазари на две групи – тези, които не могат без него и тези, за които то е просто „варварски реликт“.
Факт е обаче, че през 2025 г. ценовото движение на този непродуктивен метал лесно надмина най-наблюдаваните борсови индекси в света. В края на декември неговата цена премина границата от 4 500 долара за тройунция, което означава годишно покъпване от 64%.
Защо? Както често се случва в икономиката, отговорът се крие в мотивацията и доверието.
В продължение на години „алтернативните разходи“ за притежание на злато бяха високи. Когато облигациите носеха стабилна доходност от 5%, притежаването на метал, който не носи никаква доходност, изглеждаше като пропусната възможност. През 2025 г. обаче централните банки намалиха лихвените проценти, за да подкрепят волатилните икономики, и този недосатък изчезна.
Но истински важната история не беше тази за лихвите, а за „невидимата ръка“ на геополитическите тревоги. Докато западните инвеститори бяха погълнати от манията по изкуствения интелект, централните банки на развиващите се пазари тихо купуваха злато. Те не купуваха злато, за да спечелят. Купуваха го, защото доверието им в долара спадна. В свят, в който американският държавен дълг нараства до шеметни висоти – вече 35 трилиона долара – и в който доминират митата, наложени в „Деня на освобождението“, златото се превърна в единствения актив, непредставляващ задължение на някой друг.
Погледнато от новата перспектива на 2025 г. можем да кажем, че цената на златото не се е променила. Само светът е станал значително по-рисково място и пазарът просто е калкулирал цената на риска в стойността на този „нищо непроизвеждащ метал“.
