Септември 2026 на финансовите пазари
МЕСЕЧЕН КОМЕНТАР
Септември беше определян от високите цени на петрола, затягането на паричната политика и разпродажбите на облигационните пазари. В тази среда акциите като цяло се представиха сравнително устойчиво, макар че между отделните държави и сектори имаше съществени различия.
Петролът и Близкият изток: Атаките на йеменските хути и иракски шиитски формирования срещу саудитската петролна инфраструктура доведоха до затварянето на най-важния в момента петролопровод в света – East-West Pipeline в Саудитска Арабия. По него се пренасочват около 7 млн. барела петрол дневно от района на затворения Ормузки проток към Червено море. Средната цена на петрола през септември достигна около 102 долара за барел спрямо средно 88 долара през август. В световен мащаб се задълбочава и недостигът на дизелово гориво, а цените му достигат рекордни нива.
Централните банки: Скъпата енергия продължава да влияе на инфлацията, а централните банки отговарят с по-рестриктивна политика. На 10 септември ЕЦБ повиши лихвите с 0,25 процентни пункта, като основната лихва достигна 2,65%. Банката също така даде сигнал, че цикълът на повишенията все още може да не е приключил. На 16 септември Федералният резерв единодушно повиши основната лихва с 0,25 процентни пункта до 4,00% и очаква още едно увеличение до края на годината. Японската централна банка също повиши лихвите, докато Английската централна банка ги остави без промяна.
Облигациите: Облигационният пазар премина през нова вълна на разпродажби – втората по-сериозна за тази година след март. Доходността по 10-годишните американски държавни облигации се повиши от около 4,8% до 5,3% – най-високото ниво от 2002 г. насам. При 30-годишните книжа доходността достигна 5,7%. Освен инфлацията и по-рестриктивната политика на Фед, допълнителен натиск оказват и опасенията около състоянието на публичните финанси в САЩ, след като държавният дълг надхвърли 40 трилиона долара. Доходността по 10-годишните германски държавни облигации се повиши над 3,6% – най-високото ниво от 2009 г. насам. Под особен натиск остава Франция, която продължава да се сблъсква с висок бюджетен дефицит.
Акции и валути: Акционните пазари като цяло се представиха добре, но между отделните сектори имаше съществени разлики. Положително се представиха основно технологичният и комуникационният сектор, докато останалите отчетоха спадове. Именно секторната структура до голяма степен определи движението на отделните национални индекси. Американският технологичен индекс Nasdaq се повиши с 1,9%, докато широкият S&P 500 се понижи с 0,5%. Европейският STOXX 600 загуби 2,5%, като най-силен натиск оказаха индустриалният и здравният сектор. Азиатските индекси, подкрепени от технологичните компании, отбелязаха ръст. Еврото отслабна спрямо щатския долар от 1,162 до 1,133.
AI и компаниите: Инвестициите в изкуствен интелект продължават с високи темпове. Broadcom отчете силен ръст на приходите от AI чипове, а Microsoft планира до 2032 г. да утрои капацитета на своите центрове за данни. Успоредно с това се засилва и дебатът за безопасността на AI. OpenAI отново временно спря обучението на най-мощните си модели, след като една от системите успя да преодолее ограниченията на изолирана среда.
Геополитика: САЩ получиха 100-годишни концесии за добив на венецуелски петрол. В същото време търговското примирие между САЩ и Китай беше удължено до януари 2027 г.
Инвеститорите са свикнали с разпродажби на акциите, но септември показа, че и облигациите могат да поевтинеят рязко. Когато пазарите са под натиск от висока инфлация и покачващи се лихви, акциите и облигациите често губят стойност едновременно. Затова облигациите не винаги успяват да предпазят портфейла от пазарни колебания. В по-благоприятна среда обаче едновременното поскъпване на акциите и облигациите може да допринесе за по-висока обща доходност на инвестиционния портфейл.
ДЪРЖАВИТЕ В КАПАНА НА СОБСТВЕНИТЕ СИ ДЪЛГОВЕ
Доходността по двугодишните и десетгодишните американски държавни облигации в момента е съответно 4,8% и 5,2%. При германските облигации нивата са 3,0% и 3,4%, а при френските – 3,6% и 4,8%. Подобни стойности не сме виждали от първото десетилетие на века.
На пръв поглед може да изглежда, че пазарът ще се справи и този път, както го е правил и преди – в крайна сметка централните банки рано или късно ще започнат да понижават лихвите. Ситуацията обаче не е толкова проста. Условията днес са различни и миналото не може просто да се повтори по същия начин.
Доходността по облигациите се формира от няколко компонента, като два от най-важните са лихвеният и кредитният. Лихвеният компонент отразява очакваното ниво на лихвените проценти през срока на облигацията, а кредитният – риска емитентът да не успее да изплати лихвите или главницата. При надеждните емитенти кредитният компонент обикновено нараства с увеличаването на матуритета на облигацията.
Макар сегашните лихвени нива в САЩ и Европа да напомнят тези отпреди 2008 г., перспективата днес е различна. Тогава спукването на жилищния балон доведе икономиките до рецесия и централните банки успяха бързо да понижат лихвите.
Днес натискът върху лихвените проценти идва в голяма степен от цените на енергията – фактор, върху който централните банки практически нямат пряк контрол. Те могат само да ограничават вторичните ефекти, например прекалено бързия ръст на заплатите. В същото време енергийните пазари до голяма степен излязоха извън обичайните механизми за контрол.
През 2008 г. ОПЕК регулираше добива приблизително спрямо глобалното търсене. Днес обаче Иран не се съобразява с нуждите на световната икономика, а споразумение с Техеран засега не се очертава. Това означава, че цените на енергията могат да останат високи значително по-дълго, отколкото пазарите в момента предполагат – а заедно с тях и лихвените проценти и рисковите премии по облигациите.
Централните банки могат да си позволят да повишават лихвите и защото икономиките засега остават сравнително устойчиви. Въпреки високите лихви БВП продължава да расте, кредитирането се увеличава, а безработицата остава близо до исторически ниски нива. За това допринася и щедрата фискална политика в много страни, където високите държавни разходи поддържат вътрешното търсене. Високата доходност по облигациите обаче оскъпява обслужването на държавния дълг, влошава кредитоспособността на страните и повишава рисковата премия. Това допълнително увеличава доходността по облигациите и разходите за финансиране, създавайки порочен кръг, който рано или късно трябва да бъде прекъснат.
Какво следва?
Преди всичко не става дума за проблем само на една държава, а за предизвикателство, пред което са изправени редица развити икономики. В известна степен именно това дава повече време за намиране на решение. Дори най-песимистично настроените инвеститори трябва да отчетат, че говорим за системен проблем. Едновременен фалит на няколко държави, които при това продължават да имат инвестиционен кредитен рейтинг, остава изключително малко вероятен сценарий.
В същото време е ясно, че настоящата ситуация не може да продължава безкрайно. При тези условия има няколко възможни изхода. Единият е по-висок икономически растеж, за който изкуственият интелект може да помогне, но този фактор не е изцяло под контрола на правителствата. Другият вариант е да се допусне по-висока инфлация, но опитът от последните години показа, че това не е устойчиво решение. Остава третият вариант – доходността по облигациите да бъде понижена чрез по-устойчива фискална политика. Именно това е необходимо – ограничаване на непродуктивните разходи и, колкото и непопулярно да е, постепенно овладяване и на социалните разходи. Ще бъде необходимо и по-добро обвързване на възрастта за пенсиониране с увеличаващата се продължителност на живота. В момента се намираме в повратна точка и предстои да видим доколко правителствата ще успеят да се справят с това предизвикателство.
