Септември обикновено не е благосклонен към акциите, но през тази година историята не се потвърди
На Уолстрийт се разказва виц, който обаче кара инвеститорите най-много да въздъхнат: „Ако отделните месеци от календарната година бяха гости на вечеря, септември щеше да бъде този, който ще разлее виното, ще започне да говори за политика в най-неподходящия момент и ще забрави да си тръгне.“
Вече повече от век септември е месецът с най-лоша равносметка за фондовите пазари (особено за американските). Стойността на индекса S&P 500 през този месец спада средно с около 1,1–1,2% с такова постоянство, че инвеститорите са нарекли това явление „септемврийски ефект“.
Тази година обаче дойде само „септември“. Традиционният „ефект“ не се прояви.
Вместо обичайния спад най-наблюдаваният борсов индекс в света отбеляза повишение от близо 3,8%, най-голямото от 2010 г. насам. Месецът, който обикновено идва на борсата с буреносни облаци, през тази година дойде с конфети. От началото на годината индексът S&P 500 нарасна с повече от 14%.
Защо 2025 г. е различна?
Отчасти заради психологията на пазарите. След лято на предпазлив оптимизъм инвеститорите най-сетне започнаха да вярват, че американският ФЕД (централната банка) в крайна сметка може да започне да разхлабва паричната политика. Перспективата за по-ниски лихвени проценти действа като лек детонатор за цените на акциите. Когато към това се добавят и силните корпоративни резултати (те в САЩ се публикуват всяко тримесечие) и смекчаването на търговското напрежение между Белия дом и останалата част от света, резултатът е месец, който не се интересува какво пише в календара.
Но съществува и нещо като „умора от очакванията“. Когато всички инвеститори, на базата на историческия опит, предполагат, че септември ще бъде труден, летвата се поставя ниско. Тогава е достатъчен само намек за добри новини, за да бъде тя прескочена.
Благоприятното развитие на фондовите пазари не означава, че „септемврийският ефект“ може да бъде забравен. Той не е изчезнал, прости си е взел почивка. Това обаче напомня една важна инвестиционна истина: историята винаги е била само насока, никога прогноза за бъдещо развитие. Ако до края на годината не настъпи непредвидим обрат, фондовите пазари отново ще пренапишат историческата статистика със своите печалби.
