Японско-американската сметка бе платена от еврото
В края на юли японската йена се обезцени до над 163 йени за долар, най-ниското ниво от четиридесет години насам. Япония и Съединените щати отвърнаха със съвместна интервенция, първата подобна от 1998 г. Наглед обичайна операция. С една подробност: за да купи йени американското министерство на финансите не продаваше долари. Продаваше евро.
Европейската централна банка научи за сделката едва след нейното приключване. Кристин Лагард разговаря с американския министър на финансите на следващия ден. Западните централни банки от Втората световна война насам се договарят предварително за валутни интервенции – това е една от онези неписани конвенции, които се запазват, докато някой не ги наруши.
През 2011 г. двете страни интервенираха съвместно в рамките на G7, но в обратна посока – тогава отслабваха йената след разрушителното земетресение. Инструментът изглеждаше по същия начин, но целта бе обратната.
Защо обаче евро? Най-вероятният отговор е неприятно прозаичен. Продажбата на долари би се възприела от пазара като отстъпление от декларираната политика на силен долар. Продажбата на евро не се чете от никого – освен от тези, които го притежават.
А въпросът тук засяга и вас. Еврото във вашата сметка не е просто единица, в която се измерва стойността. То е актив, с който се свързват валутната политика, бюджетната ситуация, а в този случай дори готовността на чуждо правителство да го използва като инструмент. Валутният курс не е свойство на парите. Той е резултат от решения, повечето от които се взимат далеч от мястото, където живеете.
Освен това обемът бе малък. Япония по оценки е похарчила повече от петдесет милиарда долара, а американската страна – между пет и десет милиарда, ако може да се вярва на бележника на министъра на финансите, заснет от Ройтерс по време на заседание на кабинета. На валутния пазар това е част от един търговски ден. Значението не е в сумата, а в сигнала. А той е получен от три страни, не от две.
Вашингтон обясни ситуацията като жест на приятелство към Япония. Така е. Само че не и към този, който плати сметката.
