ЮЛИ НА ФИНАНСОВИТЕ ПАЗАРИ
От него ще научите, че:
- настроенията на пазара първоначално бяха добри, но впоследствие бяха помрачени от новото напрежение в Близкия изток;
- големите американски банки дадоха силен старт на сезона на корпоративните отчети;
- отличните резултати на технологичните компании парадоксално изплашиха инвеститорите;
- доходността по държавните облигации се повиши при всички матуритети;
- нестандартната комуникационна стратегия на новия председател на Фед има своята цена.
МЕСЕЧЕН КОМЕНТАР
Първите десет дни на юли преминаха при като цяло оптимистични настроения на всички основни пазари. Още в началото на месеца те бяха подкрепени от редица данни. В еврозоната например потребителската инфлация беше по-ниска от очакваното, а в САЩ благоприятно влияние оказа показателят за доверието на бизнеса в цялата икономика. Добрите настроения бяха подкрепени и от относителното спокойствие в Близкия изток и възстановяването на корабоплаването през Ормузкия проток.
Впоследствие обаче именно това се промени, след като на 7 юли Иран нанесе удари по три търговски кораба в региона, а САЩ отвърнаха на атаката. Цената на петрола незабавно се повиши и опасенията от висока инфлация се завърнаха. Не след дълго обаче пазарът беше завладян от нова тема – сезонът на корпоративните отчети.
В САЩ той традиционно започна с публикуването на резултатите на големите местни банки. Те бяха повече от задоволителни и потвърдиха доброто състояние на американската икономика. След това обаче се появи интересен парадокс. Отлични резултати представиха два от стълбовете на съвременната революция в областта на изкуствения интелект – тайванският производител на полупроводници TSMC и нидерландският производител на литографски машини за полупроводниковата индустрия ASML. Пазарът обаче реагира отрицателно. Той започна да спада, тъй като инвеститорите възприеха силното търсене на чипове като признак за прегряване на пазара.
Допълнително масло в огъня наляха Alphabet, Tesla и Meta, които не само отчетоха големи инвестиции в изкуствен интелект през второто тримесечие, но и открито заявиха, че възнамеряват да продължат тази инвестиционна вълна. В крайна сметка обаче бяха публикувани отчети, които обърнаха негативните пазарни настроения. На 29 юли Microsoft показа ускоряване на растежа на своята облачна платформа Azure.
Ден по-късно Amazon надмина очакванията с ръста на своята облачна платформа AWS. Тъй като търсенето на облачни услуги е важен показател за търсенето на изкуствен интелект, технологичните акции веднага поеха нагоре.
За целия месец американският технологичен индекс Nasdaq загуби 3,2%, докато широкият индекс S&P 500 остана около нулата с минимален ръст, а Европа отбеляза леко повишение поради по-малката тежест на технологичния сектор – Stoxx 600 нарасна с 1,2%. Доволни можеха да бъдат инвеститорите в енергийния и финансовия сектор, а този път и инвеститорите в суровини. Лош месец обаче преживяха инвеститорите в държавни облигации, чиято доходност се повиши при всички матуритети както в Европа, така и в САЩ.
Юли показа, че на финансовите пазари не всичко е толкова благоприятно или толкова неблагоприятно, колкото изглежда на пръв поглед. Споразумението между Иран и САЩ донесе само временно успокоение, тъй като впоследствие Иран го наруши и геополитическите и инфлационните рискове бързо се завърнаха. От друга страна, скептицизмът към големите инвестиции в изкуствен интелект започна да се превръща в увереност след убедителните резултати на Microsoft и Amazon, че тези разходи вече носят реална възвръщаемост. Затова инвеститорите не бива да се поддават нито на прекомерен оптимизъм, нито на паника, а да запазят по-широк поглед върху ситуацията, тъй като пазарните настроения могат да се обърнат от днес за утре.
ЦЕНАТА НА МЪЛЧАНИЕТО
Новият председател на Фед Кевин Уорш започна мандата си с размах. На първото си заседание на 17 юни той обяви, че целта му е постигането на двупроцентната инфлационна цел, и създаде пет работни групи: за комуникацията на Фед, за размера на баланса на централната банка, за използването на алтернативни източници на данни, за влиянието на изкуствения интелект върху производителността на икономиката и за инфлационната рамка. Част от централните банкери, академичните среди и политиците обаче възразиха, че Уорш може да използва работните групи като заместител на ясното формулиране на собствената си позиция.
Особени критики предизвика промяната в комуникационната стратегия. Уорш съкрати изявленията на банката, намали значението на прогнозите на членовете на управителния съвет и заяви, че в условията на икономическа несигурност Фед няма да влияе върху пазара чрез своите очаквания. Противоречия предизвика и комисията по въпросите на изкуствения интелект, в която беше поканен и известният инвеститор в AI Марк Андрийсън.
На второто заседание, проведено на 29 юли, Уорш зае още по-твърда позиция. Той сравни централната банка със съдия, когото пазарът не бива да следи, защото трябва да следи топката. Не смятаме това за добра аналогия – Фед все пак не е съдия, а играч, при това изключително силен.
Заради твърдата антиинфлационна реторика на Уорш сравнително голяма част от пазара очакваше повишаване на лихвените проценти още през юли, а пасивността на централната банка, увенчана от мълчанието на Уорш, беше разочароваща. Доходността по краткосрочните американски държавни облигации, която е чувствителна към лихвената политика, се понижи, докато тази по дългосрочните облигации, чувствителна към инфлацията, се повиши. Доходността по 30-годишните облигации например достигна 5,2% – най-високото си равнище от 2007 г. насам. С други думи, част от пазара се съмнява, че централната банка ще успее да овладее инфлацията. А това е проблем.
САЩ имат огромен държавен дълг, възлизащ на приблизително 126% от БВП. При подобно равнище разходите по държавния дълг, тоест колко се плаща за единица дълг, са от изключително значение. Още сега САЩ отделят 4% от своя БВП за обслужване на дълга – най-много сред развитите държави, а този дял продължава да нараства.
Съществува риск, че ако Фед не обяснява ясно своята функция за реакция, пазарът трайно ще включи този риск в рисковата премия и ще изисква постоянно по-висока доходност. Това ще оскъпява обслужването на дълга и в определен момент страната може да изпадне в затруднение. Тогава за Фед няма да остане друга възможност, освен отново да раздуе баланса си. В такъв случай обаче пазарът може да загуби доверие с всички произтичащи от монетизирането на дълга последици.
В същото време ситуацията не е чак толкова лоша. Базисната инфлация – без храните и енергията, както и без жилищните разходи – още сега е на равнище от 2%. Освен това сегашното сравнително умерено състояние на пазара на недвижими имоти постепенно ще доведе до понижаване на инфлацията в компоненти, формиращи до една трета от кошницата на индекса на потребителските цени. Изкуственият интелект също ще забави инфлацията, както се случи при навлизането на интернет през 90-те години. Вероятно Кевин Уорш също разчита на тези предпоставки.
Дори и Уорш да е прав по отношение на инфлацията, мълчанието му струва пари. Пазарът не може да различи търпението от пасивността и оценява тази несигурност чрез премията за срочност – тоест чрез цената на дълга, чието оскъпяване САЩ не могат да си позволят.
