AI балон? Игнорирайте го. Сериозно
Ако днес изкуственият интелект и фондовият пазар бъдат споменати в едно изречение, почти сигурно е, че те ще са там заради друга дума: балон.
Освен ако не живеете в информационна дупка, без социални мрежи, медии или подкасти за инвестиции, е изключено да не се натъкнете на дискусии и разсъждения дали с навлизането на изкуствения интелект акциите на технологичните гиганти не са станали надценени и твърде скъпи и дали не ги чака рязък срив, сравним единствено с растежа им до небесата. Сякаш сме се върнали в 1999 г., само дето в портфолиото на технологичните компании вече няма инструменти за по-добро търсене из интернет, а мислещи машини.
Има ли смисъл да се инвестира, ако съществува вероятност пазарите – и най-вече акциите – да се сринат рязко? Дали не е дошъл краят на инвестиционното парти с диджей AI?
Правилен отговор съществува, но в дискусиите за инвестиционните балони той почти не може да се чуе: вашето богатство е значително по-слабо зависимо от това, което ще се случи на пазарите през следващите година-две. Това, което всъщност има значение е, на кой точно етап от живота си се намирате вие.
Човешкият капитал – парите, които не се виждат
Ако принадлежите към по-младото поколение и не сте на повече от 40–45 години, вашето най-голямо финансово богаство не е стойността на инвестиционната ви сметка, а това, което носите в главата си. Икономистите наричат това богатство човешки капитал – умения, знания и енергия, т.е. всичко, което с течение на времето превръщате чрез работата или бизнеса си в пари.
За повечето хора стойността на техния човешки капитал е по-висока от текущата стойност на портфейла им. Един лекар след тридесетте или софтуерен инженер имат пред себе си още десетки години, през които постепенно ще превръщат своите знания във финансов доход. Фондовите пазари могат да показват зашеметяващи колебания, но стойността на бъдещите доходи остава по-стабилна от борсовите индекси.
Ако не можете да си представите ясно концепцията за човешкия и финансовия капитал, запознайте се с Милан. Той е на 32 години и притежава 30 000 евро във фондове, търгуващи с акции, както и същите опасения дали финансовото му богатство няма да изчезне, ако страховете от AI балон наистина се потвърдят и настъпи спад от 50%. Инвестиционната му сметка може да е по-висока в сравнение с тези на връстниците му, но само защото благодарение на добрия доход и предпазливото разходване успява да инвестира по 500 евро на месец.
Милан разполага с още три десетилетия, за да изгради финансовото си богатство. Ако фондовите пазари действително преживеят подобна катастрофа, от каквато той се опасява, портфейлът му би намалял с 15 000 евро. Това не е число, което да зарадва когото и да било, но пък е по-ниско от годишния му доход.
Но и това не е същността – стойността на неговия човешки капитал е значително по-висока от стойността на инвестициите му.
С помощта на елементарна финансова математика можем да стигнем до още по-интересни числа. Да разполагате с 500 евро месечно през следващите 30 години е същото като да имате днес още почти 63 000 евро и всеки месец да „отделяте“ от тях същата сума (изчислението е направено при допускане за средна годишна доходност от 9 %).
С други думи Милан има в човешкия си капитал поне двойно повече от текущия си финансов актив. В действителност неговият човешки капитал има значително по-висока стойност: математическият модел предполага, че в продължение на десетилетия финансовото му положение няма да се подобри, а той ще бъде в състояние да инвестира една и съща сума всеки месец. По-реалистично е обаче да се очаква, че тази сума ще нараства с времето – например благодарение на новите умения, които ще придобие в бъдеще. Или благодарение на по-добрата финансова ситуация, която ще възникне от една успешна идея, превърната в бизнес възможност.
Милан може да си позволи лукс, който външно да изглежда като форма на небрежност – да подмине опасенията от евентуално спукване на AI балона. В неговия случай подобен спад би бил дори добре дошла възможност – той би могъл да инвестира на „разпродажбените“ цени, които бяха актуални преди шест години. Инвестиционният „Черен петък“ твърде вероятно би му помогнал финансово.
За разлика от госпожа Верка, която е инвестирала подобна по размер сума, но и планирано пенсиониране само след три години.
За толкова кратък период Верка няма големи възможности да превръне дългогодишния си професионален опит и умения в пари, които да инвестира. Нейният човешки капитал е значително по-малък от стойността на инвестиционната ù сметка. Ако наистина се стигне до значителен пазарен спад, това за нея би означавало сериозно нарушение на финансовия ù план.
Концепцията за човешкия капитал не е само подсказка в търсенето на рационална причина да се игнорират всички прогнози за бъдещото развитие на финансовите пазари. Тя разкрива и един по-малко очевиден факт: доходността от инвестирането не отразява това как се представят пазарите. Тя е огледало на индивидуалния растеж.
Фондовият пазар може многократно да увеличи инвестираните пари, но човешкият капитал многократно увеличава възможностите. Когато следващия път се окажете в дискусия за това какво бъдеще вещае изкуственият интелект за инвеститорите, можете любезно да кимате. Но ако се върнете към това, което ви прави по-добри и търсени във вашата професия, можете спокойно да оставите подобни страхове на другите.
