Аларма на грешната врата
Парите, които сме загубили окончателно, ще ни оставят безразличнини. А тези, които само се колебаят, ни тревожат най-много.
Обикновена утрин е и вие, докато пиете кафе, отваряте своето инвестиционно приложение. Числото, което първо грабва вниманието ви, не е оптимистично: стойността на портфейла ви е със 100 евро по-ниска от вчера. Нищо драматично, никакъв срив – просто обикновен „червен“ ден, каквито на пазара се случват стотици.
Въпреки това един единствен поглед е достатъчен да ви развали настроението за целия предиобяд. Докато работите ще се върнете към числото още три пъти.
Ако обаче умът ви направи друга сметка, тя би могла да изглежда така: абонамент за стрийминг услуга, която вече трети пореден месец дори не сте активирали. Две книги, които сте купили преди година, но откакто сте ги сложили в библиотеката, не сте посегнали към нито една от тях. Суичър, който след едно носене вече не ви харесва и лежи прибран в шкафа.
Общо излиза повече от стоте евро, които ви развалиха настроението. Но нито цент от тези пари не може да ви развали деня така, както сумата, за която не можете да спрете да мислите. Едни и същи пари, но напълно различна реакция.
Защо парите, които сте изгубили завинаги, не будят у вас никакви емоции, а спадът в инвестиционната сметка, който може би дори не е загуба, заема мислите ви?
Кога парите престават да бъдат ваши
Отговорът на този прост въпрос не в това как харчим парите, а как мислим за тях. Сто евро винаги са една и съща сума – е, поне на хартия. В главите ни обаче те не се държат така. Там ние не водим парите по една сметка, а ги разделяме в отделни „папки“. На парите с надпис „заплата“ гледаме по различен начин от тези, които получаваме като извънреден бонус или неочаквано наследство. Нарочна папка имаме за „спестявания“, съвсем различна за „забавления“.
Наличието на отделни папки обаче не е отговор на първоначалния въпрос. Ключът е в осъзнаването, че всяка папка си има собствен момент, в който се затваря.
Стоте евро, които сте похарчили за абонамент, книги и суичър, сте ги отписали в ума си си още в мига, когато сте решили да ги похарчите. Парите са напуснали вашата сметка. Това, което сте си купили с тях, е останало неизползвано, но сметката в ума ви е затворена. А затворените сметки не болят.
Вашият инвестиционен портфейл обаче е от друга категория. От него никога нищо не сте „похарчили“. Акции, облигации, ETF-и – всичко това си е в сметката ви. Това са вашите инвестиции и всеки ден пазарната им стойност се променя. Тази сметка остава отворена и именно в отворените сметки се крие онова, което пионерите на поведенческата икономика Даниъл Канеман и Амос Тверски са нарекли отвращение от загубата: ние преживяваме спад или загуба приблизително два пъти по-интензивно отколкото печалба със същия размер.
Към различното възприятие се добавя още един фактор. Абонамента, книгите и суичъра сте избрали сами. Спада в портфейла – не, той ви е „причинен“ от пазара. А загубите, които се случват без нашето участие, понасяме много по-тежко от разходите, които сами съзнателно сме одобрили. Затова не възприемаме като разход спад в портфейла със сто евро. Чувстваме го почти като кражба.
Крадецът не влиза през сейфа
Начинът, по който работи нашето внимание, прилича на собственик на къща, който инсталира алармена система за хиляди евро на сейфа в мазето. В сейфа държи документи, които са важни за него, но няма да му трябват през следващите двадесет години. Въпреки това той всеки ден седи наблизо и тайно наблюдава дали някой няма да се добере до документите в стоманената вътрешност на сейфа.
На горния етаж обаче държи вратата на килера си широко отворена и от него всеки месец незабелязано, съвсем тихо, изчезва част от храната. Собственикът ежедневно се занимава с пасивно наблюдение на сейфа. А в килера надниква вероятно веднъж на половин година.
Тази картина точно представя как работи нашето внимание. Пазим и следим като сейф инвестиционния портфейл – дългосрочен, диверсифициран, структуриран за хоризонт, в който дневните колебания губят всякакво значение. Дребните разходи, които никога не се преоценяват, оставяме да изчезват като храната от отворения килер.
Тук се намесва още една финансова аритметика: неизползваният абонамент ни струва повече от сто евро годишно. Ако не го използваме, а само плащаме за него, тези пари са безвъзвратно изгубени. Спадът на портфейла, който виждаме на екрана на смартфона, е друг случай. Той не изразява сума, която сме изгубили окончателно. Това е просто резултат от преоценка на активите, които притежаваме – преоценка, направена от финансовите пазари. Това число се променя всеки ден, докато при изхарчените пари нищо не се колебае. Те просто са си отишли.
Тревожим се за парите, които все още имаме, а махваме с ръка за пари, които наистина сме загубили.
Едно от предимствата на парите е, че ни позволяват да си купим не само стрийминг услуга, книги или дрехи, но и малко спокойствие. Възможността да не мислим непрекъснато за тях. Човек, който всяка сутрин отваря инвестиционното приложение, за да види едно единствено число, върши точно обратното: от инструмент, който трябва да носи повече свобода, си създава ежедневна доза несигурност и безпокойство. А килерът междувременно продължава да се изпразва.
Решението не е да пазим сейфа още по-внимателно. Решението е да се знае коя врата трябва да пазим. Крадецът на личните финанси рядко посяга към сейфа. Почти винаги влиза в отворения килер – бавно, незабележимо и с нашето мълчаливо съгласие.
