Август 2026 на финансовите пазари
МЕСЕЧЕН КОМЕНТАР
Най-добре се представиха суровините, като най-силен ръст отчетоха земеделските стоки като пшеницата и царевицата, както и благородните метали, най-вече среброто. Добро представяне имаха също енергийните суровини и индустриалните метали.
На второ място се наредиха акциите, които поскъпнаха на повечето пазари. Сред основните развити пазари изоставаха единствено Франция и Великобритания. Основен двигател беше възстановеното доверие в темата за изкуствения интелект след отличните резултати за второто тримесечие на редица компании от сектора. Това подкрепи едновременно три направления – технологичния сектор, както и енергийния и сектора на материалите, които се възползват от инфраструктурните инвестиции, необходими за развитието на AI.
С акциите второто място си поделя и еврото. През август европейската валута поскъпна спрямо приблизително две трети от световните валути и отслабна спрямо останалата една трета. В същото време еврото се повиши спрямо всички основни валути, включително щатския долар.
Най-слабо се представиха облигациите, особено тези с оставащ матуритет от десет и повече години. Доходността им се повиши в световен мащаб, като най-силен беше ръстът в Европа. Основната причина е продължаващата война в Близкия изток, която поддържа високи цените на петрола и принуждава ЕЦБ да води по-рестриктивна парична политика, вероятно и на следващото си заседание на 10 септември. Дългосрочните доходности в САЩ се повишиха по-слабо през август, тъй като основното движение нагоре беше още през юли.
Американският министър на финансите Скот Бесънт се опита през август да повлияе на високата доходност по облигациите, но пазарът не беше убеден от действията му.
Вниманието вече е насочено към септемврийското заседание на Федералния резерв. Новият председател на Фед Кевин Уорш успя поне частично да промени първоначалното впечатление на инвеститорите. След първата му публична изява през юни пазарът го възприе като прекалено изчакващ и уклончив. Речта му на срещата на водещи икономисти в Джаксън Хоул на 29 август обаче промени тази оценка и в момента по- голямата част от пазара очаква затягане на паричната политика още на заседанието на 16 септември.
В последния кръг от търговските преговори Канада отхвърли исканията на САЩ и напрежението между двете държави отново се изостри.
В момента пазарът изпраща два различни сигнала. Акциите залагат на продължаване на оптимизма около изкуствения интелект, докато облигациите предупреждават за по-високи инфлационни рискове и по- рестриктивна парична политика. Това разминаване трудно може да се запази дълго и през следващите седмици позициите на двата пазара вероятно ще започнат да се сближават. Ключова роля ще имат централните банки и най-вече Федералният резерв, чието решение през септември ще покаже кой от двата сценария е по-близо до реалността.
КИТАЙ ДЪРЖИ КЛЮЧА КЪМ ОТВАРЯНЕТО НА ОРМУЗ
Иранско-американският Меморандум за разбирателство, подписан на 17 юни, трябваше в рамките на 60 дни – до 16 август – да доведе до траен мир в Близкия изток. Днес вече знаем, че това не се случи. Напротив, напрежението се разпространи и към Червено море.
Преди войната през Ормузкия проток преминаваха около 110 товарни кораба дневно, от които приблизително 60 петролни танкера. След началото на конфликта трафикът практически спря, а след подписването на Меморандума се възстанови частично. В най-силния ден – 24 юни – през протока преминаха 57 кораба, от които 24 танкера, но след това броят им отново започна бързо да намалява. През август средно на ден преминаваха едва шест кораба, от които три танкера. На практика корабоплаването отново почти е спряло, а с това се завръща и натискът върху инфлацията и лихвените проценти.
Колко дълго може да продължи това?
Ако разглеждаме само пазара на петрол, липсващите доставки през Ормузкия проток засега се компенсират частично чрез алтернативни маршрути, по-висок добив в други региони и известно ограничаване на потреблението. Въпреки това в момента на световния пазар не достигат около 2 млн. барела дневно, като дефицитът се покрива от стратегическите и търговските запаси. Това обаче не може да продължава безкрайно. Рано или късно тези резерви ще намалеят до т.нар. технически запаси – количествата петрол, които са необходими за нормалното функциониране на самата петролна индустрия, например в тръбопроводи, рафинерии и хранилища, използвани за смесване на различни сортове суров петрол. Първоначално проблемите биха били локални, а впоследствие и глобални, като още преди това цените на петрола вероятно биха се повишили рязко.
Развитите западни държави разполагат с ограничени възможности да окажат натиск за прекратяване на войната. За Иран конфликтът е преди всичко идеологически, а това е много по-силна мотивация от чисто икономическите интереси. Режимът е на власт от десетилетия, добре познава противниците си и е подготвен за продължителна конфронтация. По-високите цени на петрола са изгодни и за съседните държави износителки в Близкия изток, както и за други производители по света.
От страна на потребителите ситуацията не представлява екзистенциален проблем за САЩ. Страната разполага с достатъчно собствен петрол и дори е нетен износител. Високата инфлация и репутационните щети могат да бъдат неприятни, но остават управляеми. Европа практически не разполага с инструменти за влияние върху Иран, както и повечето азиатски вносители.
Китай обаче има значително по-силни позиции. Въпреки големите си запаси страната вече ограничава потреблението и активността на рафинериите, а част от недостига на внос покрива от резервите си. Ако Ормузкият проток остане затворен, икономическият натиск върху Китай постепенно ще нараства и още през пролетта на 2027 г. може да надхвърли политическите ползи от подкрепата за Иран. Така Китай може да се превърне в решаващия фактор, който да принуди Техеран да направи компромис и да позволи възстановяването на корабоплаването през Ормуз. Докато протокът не заработи отново с пълен капацитет, петролният пазар ще остане под напрежение, а рискът от по-висока инфлация ще се запази. Именно затова е важно инвеститорите да бъдат подготвени за подобен сценарий и да поддържат подходящо диверсифицирани инвестиционни портфейли.
Този документ е маркетингова комуникация, а не финансов анализ и не представлява инвестиционно проучване. Следователно той може да не отговаря на законовите изисквания, които налагат безпристрастност на финансовия анализ или забраняват търговията преди публикуването на финансов анализ. Изразените мнения и предоставената информация са становище на автора и представляват общи виждания. Въпреки че авторът счита предоставената информация за надеждна, не може да се гарантира нейната точност, пълнота и актуалност. Публикуваната информация може да се променя с времето. Запазваме си правото да променяме информацията по всяко време и без предварително предупреждение. Авторът, включително и компанията PARTNERS Investments, o.c.p., АД, изключват всякаква отговорност за евентуални загуби, претърпени от получателя на информацията поради разчитане на предоставената информация. Нито една от предоставените информации или мнения не представлява предложение за покупка или продажба на ценни книжа или други финансови инструменти, нито за сключване на какъвто и да е договор. Информацията не е предназначена да предоставя инвестиционни съвети и не взема предвид специфичните инвестиционни цели, финансова ситуация и лични интереси на лицето, което би могло да получи този доклад. Всяко инвестиционно решение не може да бъде взето само въз основа на предоставената информация. Стойността на инвестицията може да се увеличава или намалява и възвръщаемостта на инвестицията не е гарантирана. Миналата производителност не е гаранция за бъдеща производителност. Инвестирането носи различна степен на риск, който зависи от избрания финансов инструмент. Инвеститор, който не е в състояние да оцени рисковете, свързани с инвестирането спрямо своите знания и опит, трябва да се консултира с финансов специалист преди осъществяване на инвестицията.
