Да не спечелите на фондовия пазар? По-трудно отколкото можете да очаквате.
Може да сте най-лошият инвеститор на света. И въпреки това вероятността да загубите спестяванията си е малка.
Колко лош инвеститор трябва да сте, за да не успеете да увеличите стойността на спестяванията си при инвестиране на фондовия пазар?
Почти всеки познава някого, който е загубил пари при инвестиране. Ако не лично, то поне е чувал за такъв човек. Но историите се променят – достатъчно е, ако всеки, който я предава нататък, добави малък детайл, и крайният резултат често е съвсем различен от първоначалната версия на историята.
Поради тази причина създадохме нова история – без украсяване, без субективни изкривявания, само с помощта на исторически данни. Историята на най-лошия инвеститор, когото можете да си представите. Човек, който не само има високо мнение за своите способности, но и смелостта (или липсата на здрав разум) да нарушава правилата на интелигентното инвестиране. Включително най-важното правило: да не се опитва да определя момента за влизане на пазара или да прогнозира бъдещото му развитие.
Нашият инвеститор не само напълно пренебрегва това правило, но прави точно обратното. Отгоре на всичко с перверзна гениалност. Всяка година той изчаква един единствен момент, който според него е идеалният за нова инвестиция. Няма редовно инвестиране, няма диверсифициране на инвестициите във времето с цел избягване на риска от неподходящото „таймиране“.
Изключителността на способността му да „улучва“ пазара се крие в един малък, но съществен детайл: денят, когато всяка година той прави инвестицията си, съвпада с деня, в който фондовият пазар е на прага на най-големия спад за цялата година. Защо ще прави това ли? Ами например защото в предходните седмици и месеци цените на акциите са нараствали непрекъснато. Какво по-удобно от това да си каже: „Перспективите изглеждат превъзходно, мога да инвестирам и аз.“?
Винаги в неподходящия момент
Той започва през 2000 г., по-конкретно на 20-ти март. Фондовите пазари са оставили зад гърба си впечатляващ ръст, който някои определят като „дотком балон“. Всеки тренд обаче си има край и нашият инвеститор започва да инвестира точно в пика на технологичната еуфория. Още на следващия ден борсите по целия свят тръгват надолу и няколко дни преди Коледа американският борсов индекс S&P 500 губи повече от 17%.
Година по-късно ситуацията се поовтаря: най-лошият инвеститор на света – все още непоучил се от миналогодишния урок – инвестира нови спестявания в борсовия индекс още в края на януари. След няма и осем месеца стойността на индекса е с нови 30% по-ниска.
До 2025 г. ситуацията се повтаря. Нашият инвеститор очаква единствения ден, когато ще вземе своето инвестиционно решение. С безпогрешна точност той го прави точно когато цените на акциите, които през годината са достигнали своя връх, започват да падат. През 2008 г. – с цели 48%, през 2020 г. – с 34%. В 15 от 26 случая той трябва да понесе двуцифрени загуби.
Да се открие по-лош инвеститор в реалния живот е практически невъзможно. Единственият, който не смята подобен подход към инвестирането за лош, е – малко парадоксално – самият най-лош инвеститор на света.
В нашата историческа симулация инвеститорът всяка година инвестира еднократно сума, равна на редовна месечна инвестиция от 100 евро. За една година това представлява дванадесеткратен размер, а за 26 години общата инвестирана сума достига 31 200 евро. Въпреки че той системно допуска най-големите инвестиционни грешки, в края на 2025 г. стойността на инвестиционния му портфейл достига почти 122 000 евро.
Погледът към дългосрочното развитие на инвестиционната му сметка може да бъде изненадващ. Въпреки инвестиционната стратегия, която нито един разумен финансов професионалист няма да препоръча на клиентите си, стойността на портфейла на най-лошия инвеститор на света устойчиво нараства.
Как е възможно това?
Какво е спасило инвестираните спестявания?
Причините са няколко. Една от основните е „нередовната регулярност“ на неговите инвестиции. Всяка година той инвестира в различен ден – понякога през януари, друг път през октомври, но го прави всяка календарна година. Именно тези вноски по сметката са двигателят на растежа и с течение на времето увеличават стойността на целия портфейл. Вярно е, че при различно „определяне на момента“ кривата на развитие би изглеждала по друг начин, но въпреки това те функционират като „амортисьор“ на колебанията на фондовите пазари.
Втората причина за нарастващата крива е фактът, че фондовите пазари принадлежат към относително малка група активи във финансовия свят, която дългосрочно нараства. Не с абсолютна регулярност, година след година, но в дългосрочен план – да. Това е характеристика, с която не могат да се похвалят други сегменти на финансовия свят, като например стоковите или валутните пазари.
На трето място е може би най-малко видимата причина – диверсификацията на борсовата инвестиция. Най-лошият инвеститор на света купува година след година само един борсов индекс, но в неговата структура са включени стотици различни компании от всички отрасли. От гледната точна на инвеститора това не е наивен залог за бъдещето на една или две компании, а разумно разпределен инвестиционен риск.
Най-важният фактор за инвестиционния успех обаче е времето. Спестяванията на най-лошия инвеститор на света „работят“ на фондовия пазар повече от две десетилетия. Такъв инвестиционен хоризонт е способен да заличи повечето несъвършенства на инвестиционните стратегии, включително хронично погрешното определяне на момента за инвестиране.
Резултатите на измисления инвеститор изглеждат като успех на графиката и в цифрите, но в действителност щяха да бъдат още по-добри. Симулацията отчита единствено историческото развитие на индекса S&P 500, без да включва ефекта от изплащаните дивиденти.
Да се инвестира дългосрочно на фондовия пазар и при това да не се реализира печалба е по-трудно, отколкото изглежда на пръв поглед.
