Десет хиляди акции, решаващо влияние имат десет
Социалните мрежи възторжено посрещат нов фонд с повече от 10 000 компании. Изглежда като максимална сигурност.
Всеки, който следи поне с едно око финансовия свят, може да остане с усещането, че преживява революция. Американската компания Vanguard пусна на европейския пазар ETF, който осигурява за обикновените инвеститори достъп до фондовите пазари по целия свят.
Социалните мрежи, финансовите инфлуенсъри, както и традиционните медии са във възторг. „Светият Граал на пасивното инвестиране ли?“ пита още в заглавието на статия за новия фонд реномиран словашки всекидневник. Фондът със сложното название Vanguard FTSE Global All Cap ETF би трябвало да е мечтата на всеки дългосрочен инвеститор, търсещ най-изгодната комбинация между диверсификация и разходи. В един фонд се предлагат акции на всички компании – малки и гиганти – от целия свят: от САЩ през Япония, Китай и Чехия, до Перу. И всичко това срещу такса за управление в размер на 0,07% от общия размер на активите във фонда.
Това означава ли, че единственото разумно решение за словашките инвеститори е да се освободят от всички останали ETF-и с акции, в които са инвестирали до момента, и да вложат всичко в новия хипердиверсифициран фонд?
Фондът не е индекс
На новия фонд със сигурност не може да му се отрече изключителността. Индексът FTSE Global All Cap, който новият ETF репликира, включва повече от 10 000 акции, търгувани в близо 50 развити и развиващи се страни по света. С такъв обхват индексът покрива приблизително 98% от инвестиционно достъпната пазарна стойност (капитализацията).
Индекс с толкова впечатляващ обхват и фонд, който го репликира, обаче са две различни неща. Индексът е само математически модел – гигантска таблица, която съдържа цените на хиляди различни акции. Когато цената на някоя акция претърпи промяна, това се отразява и върху стойността на новия индекс. Поне на теория. Някои от компаниите са толкова малки, че дори цената на акциите им да се удвои в рамките на един ден, това изобщо няма да се отрази върху стойността на индекса.
За управляващото дружество няма особен смисъл да купува акциите на подобни инвестиционни „джуджета“. Покупката, продажбата и държането на ценни книжа винаги са свързани с разходи, а плащането на такива разходи и за сделки с акции на фирмите джуджета няма икономически смисъл. От практическа гледна точка затова и новият ETF не предлага диверсификация сред 10 000 акции. За да спести разходи, той купува само „извадка“ и така реално в портфейла му ще има само между 7 500 – 8 000 различни акции.
Това не е проява на пресметливост от страна на Vanguard – и други управляващи дружества стандартно използват техниката, наречена оптимална извадка. Да се купуват и непрекъснато да се търгуват акциите на най-малките 2 500 компании (например малки перуански или индонезийски компании), които имат тежест в общата стойност на индекса едва 0,0001 %, би било извънредно скъпо от гледна точка на таксите.
Решаващо влияние имат няколко гиганта
Дори с по-малко акции новият фонд ще бъде рекордьор по техния брой. Означава ли това, че благодарение на толкова широката диверсификация инвеститорите в акции ще могат да спят по-спокойно?
Диверсификацията, т.е. разпределението на риска между повече акции, има своите безспорни предимства. Ако инвестирате всичките си спестявания в 2–3 акции, стойността на вашия портфейл ще се колебае много и значително в двете посоки. Затова е разумно инвестициите ви да са по-широко разпределени.
Ефектът от диверсификацията обаче има и своите ограничения. Най-силно изразен е той при сравнително малък брой акции, но след определен брой добавянето на още акции вече не води до значителна промяна. Достатъчно е да погледнем историческито развитие на двата най-известни борсови индекса: Dow Jones Industrial Average и S&P 500. Дневните им колебания може да не съвпадат до стотни от процента, но в дългосрочен план те се движат в тандем. Заедно се повишават и спадат, независимо от това, че първият се състои само от 30 акции, докато вторият включва цели петстотин. Това, че по-широкият S&P 500 е реализирал през последните години значително по-висока доходност от Dow Jones, не е следствие от правилото „повече акции в индекса означава по-високи печалби“, а от това кои компании имат най-съществен дял в съответните индекси. При S&P 500 това са най-вече големите технологични компании.
Предходният абзац не е бележка под линия. Той обяснява, че за резултатите на всеки борсов индекс не е определящ броят на компаниите в него, а неговият състав и теглото на отделните акции в него. И именно това е причината дори хилядите фирми в новия фонд да променят малко общата картина.
Глобалният фонд на Vanguard следва индекс, който функционира по същия начин като повечето останали индекси (включително S&P 500). Наистина в него са представени много и различни компании, реално влияние върху движението му обаче има само малка част от тях.
Хилядите малки компании (т.нар. small caps stocks), заради които новият фонд се представя като толкова впечатляващ, представляват общо около една десета от индекса. На всяка една от тях се пада само нищожна част от теглото. Те са там, но нямат почти никаква тежест.
В сила е и обратното: инвеститорите в новия фонд могат на хартия „да притежават целия свят“, но в действителност около 60% от активите ще бъдат инвестирани в американски компании, а голяма част от тях – в малка група технологични гиганти, чиито имена всички познават. Дали те ще имат добра или лоша година няма да бъде решено от хилядите фирми в дъното на списъка, а от десетте гиганта на върха му.
Това е същността на цялото недоразумение. Широтата, с която фондът се предлага на инвеститорите (броят на акциите в него), е реална, но се намира точно там, където теглото е най-малко: най-долу. Горе, където действително се определя движението на индекса и фонда, инвеститорите ще продължават да влагат парите си в малка група от същите големи американски компании. Обозначението „целият свят“ следователно вярно описва географския обхват на новия фонд, но не описва това, което значимо в него (САЩ) и това, което е незначително (останалия свят).
И за да няма недоразумение: нищо от казаното не прави от този фонд лош продукт. Фондът си е наред, проблемът не е в него. Проблемът е в историята, която се завъртя около него.
