Джакпот, мълния и срив на среброто: Защо вирусната математика на пазарите не работи?
„Вероятност едно към половин милиард.“ Ако вярваме на вирусните публикации, финансовият свят остави зад гърба си седмица от света на чудесата.
Ако вярваме на вирусните постове в социалните мрежи, само преди няколко дни преживяхме седмица с библейски мащаби. За кратък период можехме да станем свидетели на три различни събития на финансовите пазари, всяко от които само по себе си е изключително рядко.
Най-напред дойде японският облигационен армагедон. След обявяването на предсрочни избори от министър-председателката Санае Такаичи и обещанията ù за огромни фискални разходи се стигна до „експлозия“ на доходността по 40-годишните японски държавни облигации. Доходността скочи до нива (около 4%), каквито пазарът не беше виждал от десетилетия.
Последва исторически срив на среброто, което демонстрира "тирбушона" на века. Цената му най-напред се изстреля на ниво от 120 USD, за да се срине после в рамките на един-единствен ден с невероятните 35%. Това беше най-големият дневен срив спад от 1980 г. насам.
И почти едновременно с това дойде историческата разпродажба на златото. След първоначалния шок от факта, че жълтият метал преодоля ценовата граница от 5 000 USD, последва спад и за кратко време златото загуби над 11% от стойността си.
Всяко от тези събития само по себе си е силно невероятно. Какъв е обаче шансът три изключително редки явления да се случат едновременно в рамките на една седмица? Приблизително 1 към 500 милиона (поне според авторите на вирусните постове). Като да спечелите джакпота от лотарията и същевременно да ви удари мълния във вторник, който се пада на 29-ти февруари.
Подобни цифри предизвикват респект. Ако нещо толкова "невъзможно" се случва три пъти за една седмица, това означава ли, че финансовите пазари се разпадат? И изобщо има ли смисъл да изпращате на такова опасно място по две-три стотачки на месец както досега?
Няма. Ако, разбира се, нанесете достатъчно решителен удар по математиката, кривата на Гаус и здравия разум.
Ненормална рядкост
Това, което изглежда като пукнатина във финансовата Матрица, е следствие от начина, по който математически описваме света около себе си.
Ако измерим ръста на няколко произволно избрани възрастни човека, средната му стойност ще съответства на средния ръст на всички мъже или жени. Най-много хора ще бъдат именно около тази стойност (плюс-минус няколко сантиметра). Възможно е при достатъчно голяма извадка да се намерят няколко крайни случая – много високи или значително по-ниски.
Ако представим графично резултатите от всяко едно измерване, ще получим крива, наподобяваща очертанията на камбанка. В реалния свят – и най-вече в природата – това е толкова често явление, че подобна „крива на нормалността“ има свое собствено име: кривата на Гаус.
Повечето листа на едно дърво са със среден размер, но няколко от тях са по-дълги или по-къси. Повечето студенти постигат среден брой точки на тестовете, няколко – отлични резултати, а някои се провалят. Това е нормално разпределение на явленията в ежедневието.
Вероятността от произволно избрана извадка от населението да попаднем на изключително висок мъж или много ниска жена е извънредно малка. Например 1 към 500 милиона. Не е напълно невъзможно, но е много слабо вероятно.
Подобни криви на вероятността съществуват и на финансовите пазари. Цените на акциите например се колебаят средно с по-малко от един процент на месец. Точно такива месеци са най-много. Това не означава, че месеци с по-значителен ръст не съществуват, просто са по-редки.
Разликата е в това, че кривата на нормалността на финансовите пазари не е като кривата на Гаус, получена при измерване на ръста на населението. Извънредно големите колебания на пазарите на акции, облигации или стоковите пазари са по-чести от това 10 произволно избрани възрастни мъже да бъдат по-високи от 2 метра.
Първата фундаментална грешка в аргументацията, която може да предизвика пристъп на инвестиционна паника, е предположението, че редките явления във всекидневния живот и на финансовите пазари имат една и съща вероятност. Нямат.
Митът за независимостта
Ако хвърлите зар, шансът да се падне единица (или което и да е друго число), е 1 към 6 (16,67 %). Ако хвърлите втори път, шансът да видите същото число е още по-малък: 1 към 36 (2,78 %). Това е проста математика, но тя е основана на едно силно предположение: всяко хвърляне е напълно независимо. Резултатът от едно хвърляне не зависи от това какво се е паднало при предходното.
Финансовите пазари и случващото се на тях не са независими както хвърлянията на зара. Пазарите и пазарните участници са взаимно свързани.
Това, което преживяхме преди няколко дни на облигационните и стоковите пазари, не бяха три независими събития с вероятност, равна на чудо. Това бе ефектът на доминото.
- Задействащият механизъм на този ефект бе новината за предсрочните избори в Япония. Това разклати курса на йената и доходността от държавните облигации.
- Номинирането на новия шеф на централната банка в другия край на света, в САЩ,
Резултатът от тези промени бе ликвидационна каскада. Инвеститорите, които бяха заели милиарди долари за инвестиции в благородни метали, трябваше да покрият загубите, предизвикани от събитията в Япония. Впоследствие среброто загуби една трета от своята стойност за един ден, не защото изведнъж стана по-малко атрактивно, а защото бе най-ликвидният актив, който големите инвеститори можеха да продадат и да осигурят нужната им парична наличност.
Никакви случайни явления, а поредица от събития, всяко от които допринесе за следващото.
Бурният януари не показа, че финансовите пазари са рисково място за вашите спестявания. Той показа единствено, че хората на тях реагират не само на нова информация, но и един на друг – и на самите себе си. Както винаги.
