Графиката, която създава бъдеще от миналото
На една вирусна графика ù стигат два цвята и шест колони, за да ни насочи към тревожна прогноза.
Ако през последните седмици сте хвърляли поглед към социалните мрежи, вероятно сте се натъкнали на следната графика, която се превърна във вирусна, тъй като казва нещо много притеснително – и го казва без да използва дори една единствена думица.
Ако още не сте я виждали, разгледайте я внимателно. Какво ви хрумва първо? Ако можете, запишете го. След малко ще се върнем към него.
Да видим най-напред какво има на графиката: шест различни периода на американския фондов пазар, като при това добрите и лошите периоди се редуват. Последният е добър и продължава вече тринадесет години. Обърнете внимание на формата на използвания глагол: „продължава“. Няма да го откриете на графиката. Годината 2025 не е посочена, защото нещо приключва, а защото за момента няма по-актуални данни. Глаголът се озова в изречението от само себе си, просто защото говорим за графиката. И точно толкова незабележимо се появява всеки път, когато я погледнете.
Тревожното обаче не е това, което показва графиката. Тревожно е това, което си доизмисляме към нея. Няма нито дума за бъдещето, нито намек за прогноза – и въпреки това огромното мнозинство от хората я разчитат като съобщение, че идват трудни времена за акциите.
Прилича ли на това, което първо си помислихте? В самата графика изобщо няма подобна прогноза. Това очакване се появява, едва когато я погледнете – и не се е появило само у вас. То идва наум на всекиго, който види графиката. За това допринасят четири неща, които наистина присъстват на графиката, но нито едно не представлява твърдение.
Граници без правила
В началото обърнете внимание колко дълги са периодите, представени в отделните колони: 21, 20, 16, 15, 13 и 13 години. Никакви петилетки, десетилетия или поне приблизително еднакви по продължителност инвестиционни хоризонти.
Началото и краят на всеки период са избрани ретроспективно. Така, че средната доходност за него да бъде или страхотна, или нищожна. Действително объркващото в редуването на добрите и лошите периоди обаче е това, че всички колони в графиката имат еднаква ширина. Първоначалният 21-годишен период заема на изображението точно толкова място, колкото и последните два, които продължават само по 13 години. Представянето на периоди с различна продължителност чрез колони с еднаква ширина създава впечатление за естествен ритъм на фондовите пазари. Добри години, лоши години, добри и лоши, еднакво продължителни.
С течение на времето продължителността на отделните периоди се скъсява. Ако на фондовите пазари съществуваше фиксиран цикъл на редуващи се благоприятни и неблагоприятни периоди, това щеше да е нещо, заслужаващо обяснение. Графиката не дава никакво обяснение, а при еднаквата ширина на оцветените колони малцина си дават сметка за този факт.
Липсващата седма колона
Не е необходимо да гледате вирусната графика дори цяла секунда, за ви хрумне веднага как би трябвало да продължи. Няма нужда някой да ви подсказва – сами ще допълните следващата червена колона. Но защо?
Трите кризисни колони нямат общ знаменател. Първата включва краха от 1929 г., икономическа криза и война. Втората – стагфлация и петролни шокове, третата – спукването на дотком балона, а няколко години по-късно и на имотния балон. Това, което графиката показва, е редуването на добри и лоши периоди, а не, че това се случва в предварително известен цикъл.
Няма никакво съмнение – а и самата графика не го оспорва, че рано или късно ще настъпи период, когато нито икономиката, нито фондовите пазари ще се представят добре. Въпросът е кога. А това не може никой да предвиди. Може да се случи през 2026 г., но може да е през 2030 г. или през 2041 г.
Доходността на пазара не е доходността за инвеститора
Числата на графиката са конкретни, но повечето хора ги интерпретират погрешно. Например периодът 2000–2012 г.: реална доходност -0,8%. На пръв поглед това са изгубени години за инвеститорите – през тях те не са спечелили нищо, а всъщност са загубили малко.
Тази доходност обаче е уловка – тя изразява стойността на спестяванията на хипотетичен инвеститор, който е вложил всичко, с което разполага, в борсовия индекс S&P 500 и до края на 2012 г. не е правил нищо с въпросната инвестиция. Не е добавил дори цент, когато пазарите се сриват с двуцифрен процент, дори е успял да наблюдава спукването на два балона без да изпадне в паника и да се отърве от всичките си акции.
Обикновените инвеститори не действат така. Малцина започват да инвестират дългосрочно с с всичкия капитал, който възнамеряват да инвестират през следващите десетилетия, при това наличен още в началото. Напротив – стандартният подход е постепенно и редовно инвестиране на малки суми. Подобна стратегия оказва значително влияние върху общата доходност. Това важи и за дадения период: всеки, който е продължил да инвестира въпреки катастрофалните новини от пазарите, в края на 2012 г. се е оказал на печалба. Макар да е инвестирал в период, когато световната финансова система е била разтърсена из основи.
Миналото, което не е съществувало
Първият индексен фонд, предназначен за обикновените хора, се появява преди половин век, в средата на 70-те години. Ако някй е искал да инвестира в най-известния световен индекс например през 1950 г., единствената възможност е била да купи всички акции в индекса в точно определеното съотношение и за всяка отделна трансакция да плати главозамайващи такси. Или да повери спестяванията си на активно управляван фонд, който не е постигал дори доходността на „обикновения“ индекс.
Това не означава, че историческите данни са без стойност. Историята обаче показва, че първата половина на графиката измерва нещо, което никой не е преживял, защото не е могъл да го преживее.
Ако графиката на историческата доходност на борсовия пазар доказва нещо, то това е начина, по който числата, статистиките (или графиките) успяват не само да информират, но и да предизвикват емоции. Когато се случи подобно нещо, не става въпрос за провал на човешкия интелект. „Не е лесно да контролираме емоциите си, ако оценяваме информация, която ни засяга дълбоко.“ обяснява Тим Харфорд в книгата How to Make the World Add Up.
Не можем да избегнем емоциите, защото сме хора. Когато обаче следващия път пред вас се появи друга графика, която ви ужаси, отделете малко време и се опитайте да откриете в нея това, което тя не показва. Може би именно това ще сте вие.
