Индексните фондове: иновацията, която предложи средното
Преди петдесет години се появи фонд, който не обещаваше на клиентите си нищо повече от обикновената средна доходност. Това бе провал, които промени правилата на инвестирането.
Как да станете отличен хирург?
Не мислете твърде дълго, тук няма уловка. Най-напред трябва да получите качествено образование, да натрупате години практика, като през цялото време трябва да сте готови да учите нови неща. Едва тогава имате шанс да попаднете сред елита на операционните зали.
Как обаче можете да станете отличен инвеститор? Тук вече съществува „пряк път“ – нарича се индексен фонд. Финансовата иновация, която направи възможно дори дребните инвеститори да постигат по-добри резултати от повечето професионални мениджъри, сега отбелязва половин век от своето създаване. Но нейната история прилича на всичко друго, само не и на историята на иновация, променила начина, по който днес инвестирате.
Успех след провала
През август 1976 г. нюйоркски банкери приключват записването за нов взаимен фонд с тромавото име First Index Investment Trust. Неговият основател Джон Богъл разчита, че ще успее да привлече в новия фонд 50 до 150 милиона долара. Събира обаче само единадесет. Това се оказва провал и Богъл го признава открито през следващите години.
Той обаче не се отказва от идеята, за която още като студент в Принстън пише през 1951 г. в дипломната си работа: при дългосрочното инвестиране разходите са спирачка, която има по-голямо значение върху крайната стойност на портфейла от таланта да се подбират изключителни акции.
Днес индексните фондове присъстват в портфейлите на огромното мнозинство от хората и финансовите институции. Спестяванията си в тях влагат хора, които нищо не разбират от инвестиране или имат само минимални познания. Същото правят и тези, които твърде добре разбират рисковете, свързани с избора на конкретни акции или с неподходящ тайминг, и искат да ги избегнат.
В индексни фондове са инвестирани и по-голямата част от пенсионните спестявания на словаците във втория стълб. За своите клиенти ги купуват дилъри с ценни книжа, роботизирани инвестиционни консултанти, дори активно управляваните взаимни фондове. Към тях посягат и хората, които са убедени, че могат сами да управляват портфейла си.
От лукс до обикновена стока
Историята на индексните фондове не е изградена върху идея, която би преобърнала света на финансите из основи. Възможността да се репликира борсов индекс като S&P 500, съществува много преди 1976 г. Точната структура на всеки утвърден борсов (но също така и облигационен) индекс е публично известна информация.
Проблемът е кой ще съумее да използва информацията. Ако днес искате да избегнете индексния фонд и да си направите самостоятелно портфейл, който да копира индекса S&P 500, според изчисленията на управляващото дружество Vanguard (учредено именно от Богъл) ще ви трябват приблизително 3,2 милиона долара. Финасови институции като фондовете или застрахователните компании могат да си ги позволят (и са го правили още преди 1976 г.), за обикновените инвеститори обаче това си остава недостижима цел. Днес всеки може да си купи същата степен на диверсификация за няколко десетки евро.
Индексните фондове превърнаха този скъп лукс в стока, която все повече малки инвеститори могат да си позволят. Всеки, който желае да разпредели своите спестявания сред стотици дори хиляди различни акции, не трябва да бъде милионер – индексните фондове днес предлагат възможност за инвестиране не само в 500 големи американски корпорации, търгувани на борсата (именно те са представени в индекса S&P 500), но и да си избере напълно различен сегмент – от малки компании през секторно ориентирани индекси, до глобални индекси, обхващащи почти всички световни борси.
Врагове от самото начало
През 2000 г. Пол Самюелсън, първият американски носител на Нобелова награда за икономика, определя създаването на индексните фондове за изобретение, сравнимо с колелото или азбуката. Звучи ли пресилено? Може би, но само докато осъзнаете какво е общото между колелото и азбуката: никой в днешно време не ги възприема като изобретения.
Освен това в началото индексният фонд не е възприеман като стъпка във финасовата еволюция. Когато Джон Богъл пуска своя First Index Investment Trust, из офисите на Уолстрийт се разпространява плакат с Чичо Сам, рисуваното олицетворение на американското федерално правителство, с призив: „Помогнете да унищожим индексните фондове. Индексните фондове не са американски.“
Шефът на конкурентното управляващо дружество Fidelity заявил, че не може да си представи как масата инвеститори би могла да се задоволи със „средна“ доходност. А мениджърът на друго конкурентно управляващо дружество задал въпрос, чийто отговор е известен на всички: „Кой би искал да го оперира посредствен хирург?“
Това е риторично съвършен, макар и подвеждащ въпрос. Борсата не е операционна зала. Инвеститорите, които влагат спестяванията си в диверсифицирани борсови индекси, не избират конкретен хирург. Те купуват цели болници, при това с най-добрите лекари в тях, както и с онези, които след няколко години ще напуснат професията.
Наистина никой не желае посредствен хирург. Дългосрочното инвестиране в „средностатистически“ индексен фонд обаче е един от малкото надеждни начини за изграждане на финансово богатство.
