Инвестиционното „достатъчно“: всеки го има, но малцина го познават
Има въпроси, които всички ние си задаваме, когато инвестираме. Подходяща ли е за мен стратегията да инвестирам изключително в акции? Или е по-разумно да имам в портфейла си и други активи? Каква доходност мога да очаквам през следващите десет години?
Всеки от тези въпроси е обоснован и логичен. Но почти никой не си задава един друг въпрос, който на пръв поглед може да изглежда дори безсмислен: Не е ли прекалено голям портфейлът ми?
Това е неинтуитивен въпрос. Когато инвеститорите разсъждават какви средства държат в акции, облигационни фондове или недвижими имоти, в съзнанието им работи една линейна зависимост – колкото повече, толкова по-добре. По-големият портфейл в тяхното възприятие означава, че те са по-богати инвеститори. Пенсионна сметка с 2 милиона определено е по-добра от такава с половин милион.
Какъв е смисълът да се изследва дали инвестициите ви вече не са „достатъчно“?
Граница, отвъд която започва болката
Карл Ричардс е сертифициран финансов консултант и автор на бестселъри, който в продължение на години списва своя рубрика в ежедневника The New York Times. Хората му плащат, за да им казва как да влагат парите си.
През 2003 г. той си купува къща за 575 000 долара в Лас Вегас. Прави го, въпреки че е наясно, че подобна покупка значително надвишава неговите възможности – за нов имот може да отдели най-много 350 000 долара. Ричардс знае, че по-скъпата къща не е разумен вариант. И въпреки това я купува.
Пет години по-късно, в разгара на финансовата криза, той губи къщата си, спестяванията си и едва не губи собствената си компания. Най-интересното обаче не се съдържа в банковото му извлечение, а в собственото му тяло. „Болката започваше в корема и след това повръщах в продължение на 6 часа,“ пише той след време в The New York Times. „Лекарите на откриха физическа причина.“ Стресът от финансовия срив се проявява първо в тялото му, а не в решенията му.
Ричардс плаща цената за това, че не познава собствените си финансови граници. Той просто не знае колко е „достатъчно“.
Всеки начинаещ инвеститор попълва въпросник, който би следвало да помогне за съставянето на подходящ инвестиционен план. Проблемът е, че повечето инвеститори отговарят на въпроса за способността си да поемат риск така, както в ресторанта биха отговорили на въпроса „Колко люто желаете?“. Абстрактно, без реална мярка.
Без задълбочено обмисляне те отбелязват отговора „Готов съм да приема спад в стойността на портфейла от 20%“. Те избират отговора в спокойната обстановка на своя офис, с кафе в ръка и при пазари, близки до историческите си върхове. Това е хипотеза за собствените им възможности, формулирана в кожено кресло, не под душа след безсънна нощ и загуба от 30 000 евро само за една седмица.
Една проста рецепта
Какво е практическото значение на това да познавате собственото си инвестиционно „достатъчно“?
Първият отговор е предложен от самия Карл Ричардс, който открива своите граници по най-болезнения начин. Истинският праг на болка не се проявява в портфейла, а в тялото. Безсъние, натрапчиво проверяване на инвестиционното приложение на всеки десет минути, раздразнителност, кавги с партньора за неща, които нямат нищо общо с инвестирането. Всичко това са сигнали, че сте преминали собственото си „достатъчно“ – не границата от инвестиционния въпросник, а вашия вътрешен лимит.
Все пак бъдете внимателни при определянето му: този лимит не е окончателен. Той се променя с времето и се влияе от вашето поведение: колкото по-често следите колебанията в портфейла си, толкова по-малко става вашето „достатъчно“.
Даниел Канеман и Амос Тверски показват, че загубата боли приблизително два пъти повече отколкото удовлетворение носи същата по размер печалба. Тук обаче се крие една често пренебрегвана малка подробност: зависи как се „дозира“ загубата. От психологическа гледна точка спад на инвестиционния портфейл с 15% е напълно различно преживяване, когато го следите ден по ден, час по час – минус един процент, минус още два, краткосрочно възстановяване, следващ спад – отколкото, когато го видите веднъж на тримесечие като свършен факт. В първия случай вашият мозък трябва да обработи десетки отделни (макар и по-малки) загуби, а във втория слечай – само една.
Затова практическото следствие от тази човешка особеност е ясно: най-добрият начин да повишите нивото на вътрешното си инвестиционно „достатъчно“ е да не се опитвате ежедневно да следите пазарните колебания.
Процентите не са всичко
Втората причина, поради която е важно да познавате собствения си лимит, е максимизирането на инвестиционната устойчивост във времето. Това не е стандартен термин от учебниците по финанси (вероятно този нюзлетър е първият, където се появява), но представлява концепция, която всеки инвеститор интуитивно разбира.
Болезнеността на пазарните колебания е относителна. В инвестиционния въпросник можете да отбележите, че при 20% пазарен спад ще запазите самообладание, но има съществена разлика дали преживявате подобен спад с портфейл от 10 000 или 1 милион. Първият може изобщо да не ви развълнува, вторият обаче има потенциала да задейства паническа реакция.
Когато следващия път усетите, че все по-често мислите за колебанията на портфейла си, не подценявайте това усещане. То може да е сигнал, че тъкмо в този миг тествате своя важен инвестиционен лимит. Всеки го има, но малцина му обръщат внимание.
