Когато добрите новини започнат да болят
Август бе месецът на оптимистите. Индексът S&P 500 се повиши с около 2,7%, Nasdaq Composite нарасна с почти 4%, а развиващите се пазари – с 3,4%. Двигател отново бе изкуственият интелект: Nvidia посочи, че през фискалната 2028 г. очаква ръст на приходите с около 70% на годишна база. Инвеститорите възприеха това като пореден сигнал, че вълната от разходи за AI инфраструктура и центрове за данни все още не е достигнала своя връх.
Същият залог обаче имаше и втора, по-слабо отразявана страна. Много растежни и технологични акции, свързани с AI, се държат като активи с дълга дюрация – значителна част от сегашната им стойност се базира на печалби, очаквани далеч напред в бъдещето. И именно през август започна да расте цената, по която това бъдеще се дисконтира: времето. Докато заглавията възхваляваха полупроводниците, доходността по 30-годишните американски държавни облигации достигна приблизително 5,34%, най-високото ниво от 2007 г. Фондовият пазар следователно купуваше една от най-дългосрочните нивестиционни истории на десетилетието точно в момента, когато пазарът на облигации изискваше все по-висока цена за бъдещето.
През първото деседневие на септември това напрежение се прехвърли и върху акциите. Публикуваният през септември доклад показа, че американската икономика през август е добавила 162 000 работни места, почти три пъти повече от очаквания ръст. При нормални обстоятелства това би било повод за радост. Този път обаче по-силният пазар на труда засили очакванията за по-нататъшно затягане на паричната политика: непосредствено след доклада вероятността за повишаване на лихвените проценти от ФЕД през септември нарасна почти до 59%. След последвалото поскъпване на енергията и данните за инфлацията тя по-късно се доближи до 70%. Добрата новина се превърна в лоша.
Към това се добави и петролът: Brent доближи 110 долара за барел, а доходността на 10-годишните американски облигации достигна психологическата граница от 5%. По-високите цени на енергията засилиха инфлационните опасения точно в момента, когато растящата доходност оскъпяваше капитала. Междувременно центровете за данни са сред най-бързо растящите източници на търсене на електроенергия, а разширяването им изисква огромни инвестиции. Така AI се сблъска едновременно с по-скъпа енергия и по-скъпо време. Победителите през август се превърнаха в губещи през септември – не въпреки дългата си дюрация, а именно заради нея.
Коментаторите прибегнаха до познатото обяснение, че „септември обикновено е слаб месец“. Исторически има известна истина в това. Сезонността обаче описва модел, а не механизъм. Този път механизмът бе по-отчетлив: по-силният пазар на труда, по-скъпият петрол, продължаващата инфлация и растящата доходност по облигациите повишиха дисконтовите ставки. Фондовият пазар през август успя до голяма степен да игнорира по-високата цена на времето. През септември започна да я калкулира в оценките си.
