Плюс девет процента, минус една крачка
Дори отличната година на борсата може да се окаже година, през която сте се отдалечили от финансовата независимост. Защо напредъкът не се определя от доходността, а от число, което сами можете да изчислите за минута?
Не е трудно да измерите доколко физическата ви форма се е подобрила през последната година. Ако днес сте в състояние да пробягате пет километра, макар преди време да не бихте заложили и едно евро за подобна възможност, подобрението е очевидно. За някои хора може да е достатъчно дори само да се погледнат в огледалото.
Как обаче да измерите напредъка си по пътя към финансовата независимост? Тук нещата вече не са толкова прости. Инвестиционните приложения показват доходността в проценти и стойността на сметката в евро. Но в повечето случаи не ви казват нещо много важно: доколко сте се доближили до целта си.
Темпото не е разстоянието
Представете си, че вашите дългосрочни инвестиции са ви донесли доходност от 9% за предходната година. Те са важна част от личните ви финанси, защото искате един ден благодарение на тях да постигнете положение, при което календарът ви вече няма да се запълва единствено със съвещания и задачи от шефа или клиентите. Поне така си представяте финансовата независимост в момента.
Приближихте ли се до нея през изминалата година?
Отговорът изглежда очевиден. Стойността на сметката ви е осезаемо по-висока, отколкото преди година. Какво друго, ако не напредък, би могло да означава това?
Доходност, която достига двуцифрена стойност, естествено е повод за удовлетворение, но не разкрива много за разстоянието до целта. Тя е като темпото на хронометъра при бягане: показва колко бързо сте пробягали последния километър, но не и колко километра ви остават.
След година стойността на инвестиционната ви сметка може да е нараснала с пет хиляди евро благодарение както на доходността, така и на редовните вноски – и въпреки това да сте по-далеч от финансовата независимост, отколкото през януари. Достатъчно е през годината да сте преминали на по-скъп лизинг, да сте се преместили в по-голям апартамент и месечните ви разходи да са се повишили с няколкостотин евро. Успешна година на борсата и независимо от това – крачка назад.
Защо са получава така?
Съседът с двете пици
Финансовата независимост няма едно и също финансово измерение за всички. Нейният размер се определя преди всичко от това колко харчите. През 90-те години финансовият плановик Уилям Бенген формулира въз основа на исторически данни ориентировъчното правило за 4% при изтегляне на спестяванията за период от приблизително 30 години. От него произтича една проста оценка: портфейлът ви трябва да достигне приблизително 25-кратната сума на годишните ви разходи. Според това правило на домакинство, което харчи 1 400 евро на месец, биха му били достатъчни около 420 000 евро.
Такава сума не би била достатъчна за човек с по-високи разходи. Същевременно той може да инвестира точно като вас – една и съща сума всеки месец, в един и същ фонд и за същия период. Но понеже харчи повече, неговата цел е бъде по-далече.
Подобна ситуация на тази, когато сутрин тичате със съседа си. Трасето около близкия парк е еднакво, както и честотата на тренировките. С тази разлика, че вие оставате активни и през деня, избягвате нездравословна храна, докато съседът след сутрешното усилие се връща на дивана, от който на обяд го вдига единствено куриерът с две пици (при поръчката на обяда е целесъобразно да се помисли и за вечерята). Еднакви тренировки, но напълно различен резултат.
По-високите разходи не означават непременно слабост – децата, здравето и жилището струват пари. Те обаче изместват финалната права по същия начин. А след година вие самите можете да се окажете на мястото на въпросния съсед, ако разходите ви растат по-бързо от инвестиционния ви портфейл.
Километрите до целта
За да установите дали изминалата година наистина ви е придвижила напред, е достатъчно да направите едно просто изчисление. Разделете стойността на портфейла на месечните си разходи. Резултатът ще ви покаже на колко месеца от вашите разходи се равнява стойността на инвестициите ви.
Да допуснем, че вашето домакинство харчи около 1 400 евро на месец и тепърва започвате да инвестирате. Внасяте по 200 евро месечно по инвестиционната си сметка. Първоначалните вноски няма да доведат до голяма промяна, след година стойността им ще се равнява на по-малко от два месеца разходи. При годишна доходност от около 5% над инфлацията след приблизително 6 години инвестициите ви биха достигнали стойността на разходите ви за една година. Финалната права се равнява на 300 месеца, т.е. при посочения 25-кратен размер на годишните разходи.
Това съотношение показва колко километра вече сте изминали. Докато то расте, тичате в правилната посока, макар и не всеки месец – когато пазарите спадат, съотношението също може да се понижи. Истинската аларма прозвънява в друг случай: когато съотношението дългосрочно не се променя или се понижава, защото вашите разходи нарастват по-бързо от портфейла. Тогава вие се отдалечавате от целта, въпреки че инвестициите ви носят доходност.
Логиката на този показател предлага и не така интуитивен отговор на въпроса как да постигнете по-бързо финансова независимост. В него разходите участват два пъти. Всеки сто евро, които не изхарчите през месеца, можете да инвестирате допълнително – и същевременно ще намалите сумата, която ви е необходима за постигането на финансовата независимост. При целева стойност, равняваща се на 25-кратния размер на годишните разходи, това означава 30 000 евро. Така същите тези 100 евро работят в двата края на трасето: придвижват ви напред и приближават финалната линия към вас.
Съседът с двете пици може би тича толкова бързо, колкото и вие. Неговото трасе обаче е по-дълго.
