Настройки на бисквитките

Нашият уебсайт използва бисквитки.

Някои от тях са необходими за функционирането на сайта, а за останалите можете да решите сами.

Повече информация за бисквитките и защитата на личните данни.

Настройки на бисквитките

Нашият уебсайт използва бисквитки.

Някои от тях са необходими за функционирането на сайта, а за останалите можете да решите сами.

Повече информация за бисквитките и защитата на личните данни.

Необходимите бисквитки осигуряват правилното функциониране на уебсайта (например запомняне на избора Ви относно бисквитките).

Анонимните статистически бисквитки (Google Analytics) ни помагат да разберем как посетителите използват уебсайта.

Проблемите на френския пазар


18.11.2026

Проблемите на френския пазар

През октомври доходността по десетгодишните френски държавни облигации се повиши над 5%, най-високото равнище от началото на хилядолетието. Така десетгодишните облигации на държавата, която в продължение на години беше част от стабилното ядро на еврозоната, започнаха да носят по-висока доходност от италианските и гръците облигации, смятани някога за най-рисковите в еврозоната. Рисковата премия по френските облигации спрямо немските се повиши от 55 базисни пункта през февруари до почти 175 базисни пункта.  

Държавният дълг в размер на близо 120% от БВП обаче е едва половината от проблема на страната. Другата половина е политическата неспособност да се постигне съгласие как дългът да бъде стабилизиран. Франция няма проблем да намери кредитори, има проблем да намери парламентарно мнозинство. След предсрочните избори през 2024 г. Националното събрание е разделено на три приблизително равни по сила политически блока и нито един от тях не може да управлява самостоятелно. Резултатът от 4-ти ноември напомня по-скоро на абсурдистка драма, отколкото на бюджетна процедура: депутатите отхвърлиха приходната част на бюджета за 2027 г. с 458 гласа „против“ и нито един глас „за“. Според правителството внесените от тях предложения за промени само са влошили планираното бюджетно салдо с 20,7 милиарда евро и са увеличили прогнозния бюджетен дефицит на 5,9% от БВП. Ето защо Сенатът, който ще започне разискванията на 20-ти ноември, ще получи първоначалния правителствен проект. Междувременно икономиката се сви с 0,1% през третото тримесечие. При малък държавен дълг политическата парализа би била неприятна, но при дълг, доближаващ 120% от БВП излиза скъпо.

ЕЦБ разполага с инструмент за противодействие на необоснованите и хаотични колебания на облигационните пазари. При прилагането му обаче тя взема предвид и дали съответната страна спазва бюджетните правила. За момента банката не се е намесила и това едва ли е изненадващо: рисковата премия по френските облигации отразява не само пазарното напрежение, но и действителните бюджетни и политически рискове.  

Американският политически стратег Джеймс Карвил някога отбеляза, че ако можел да се роди отново, би искал да бъде облигационен пазар, защото той е в състояние да сплаши всекиго. В момента Франция преживява точно това, което Карвил е имал предвид. За инвеститора от тази ситуация произтича един по-неудобен извод: дори държавните облигации не са безрискови и цената им се определя не само от лихвените проценти, но и от доверието в способността на длъжника да обслужва дълга си. Когато на 30-ти октомври Fitch промени перспективата пред кредитния рейтинг на Франция на отрицателна, облигационният пазар вече от седмици калкулираше тези опасения в цените. Защото доверието не може да се вземе назаем. А за разлика от дълга, то не може да бъде и рефинасирано.