Септември 2026 на финансовите пазари
МЕСЕЧЕН КОМЕНТАР
Септември беше определян от високите цени на петрола, затягането на паричната политика и разпродажбите на облигационните пазари. В тази среда акциите като цяло се представиха сравнително устойчиво, макар че между отделните държави и сектори имаше съществени различия.
Петролът и Близкият изток: Атаките на йеменските хути и иракски шиитски формирования срещу саудитската петролна инфраструктура доведоха до затварянето на най-важния в момента петролопровод в света – East-West Pipeline в Саудитска Арабия. По него се пренасочват около 7 млн. барела петрол дневно от района на затворения Ормузки проток към Червено море. Средната цена на петрола през септември достигна около 102 долара за барел спрямо средно 88 долара през август. В световен мащаб се задълбочава и недостигът на дизелово гориво, а цените му достигат рекордни нива.
Централните банки: Скъпата енергия продължава да влияе на инфлацията, а централните банки отговарят с по-рестриктивна политика. На 10 септември ЕЦБ повиши лихвите с 0,25 процентни пункта, като основната лихва достигна 2,65%. Банката също така даде сигнал, че цикълът на повишенията все още може да не е приключил. На 16 септември Федералният резерв единодушно повиши основната лихва с 0,25 процентни пункта до 4,00% и очаква още едно увеличение до края на годината. Японската централна банка също повиши лихвите, докато Английската централна банка ги остави без промяна.
Облигациите: Облигационният пазар премина през нова вълна на разпродажби – втората по-сериозна за тази година след март. Доходността по 10-годишните американски държавни облигации се повиши от около 4,8% до 5,3% – най-високото ниво от 2002 г. насам. При 30-годишните книжа доходността достигна 5,7%. Освен инфлацията и по-рестриктивната политика на Фед, допълнителен натиск оказват и опасенията около състоянието на публичните финанси в САЩ, след като държавният дълг надхвърли 40 трилиона долара. Доходността по 10-годишните германски държавни облигации се повиши над 3,6% – най-високото ниво от 2009 г. насам. Под особен натиск остава Франция, която продължава да се сблъсква с висок бюджетен дефицит.
Акции и валути: Акционните пазари като цяло се представиха добре, но между отделните сектори имаше съществени разлики. Положително се представиха основно технологичният и комуникационният сектор, докато останалите отчетоха спадове. Именно секторната структура до голяма степен определи движението на отделните национални индекси. Американският технологичен индекс Nasdaq се повиши с 1,9%, докато широкият S&P 500 се понижи с 0,5%. Европейският STOXX 600 загуби 2,5%, като най-силен натиск оказаха индустриалният и здравният сектор. Азиатските индекси, подкрепени от технологичните компании, отбелязаха ръст. Еврото отслабна спрямо щатския долар от 1,162 до 1,133.
AI и компаниите: Инвестициите в изкуствен интелект продължават с високи темпове. Broadcom отчете силен ръст на приходите от AI чипове, а Microsoft планира до 2032 г. да утрои капацитета на своите центрове за данни. Успоредно с това се засилва и дебатът за безопасността на AI. OpenAI отново временно спря обучението на най-мощните си модели, след като една от системите успя да преодолее ограниченията на изолирана среда.
Геополитика: САЩ получиха 100-годишни концесии за добив на венецуелски петрол. В същото време търговското примирие между САЩ и Китай беше удължено до януари 2027 г.
Инвеститорите са свикнали с разпродажби на акциите, но септември показа, че и облигациите могат да поевтинеят рязко. Когато пазарите са под натиск от висока инфлация и покачващи се лихви, акциите и облигациите често губят стойност едновременно. Затова облигациите не винаги успяват да предпазят портфейла от пазарни колебания. В по-благоприятна среда обаче едновременното поскъпване на акциите и облигациите може да допринесе за по-висока обща доходност на инвестиционния портфейл.
ДЪРЖАВИТЕ В КАПАНА НА СОБСТВЕНИТЕ СИ ДЪЛГОВЕ
Доходността по двугодишните и десетгодишните американски държавни облигации в момента е съответно 4,8% и 5,2%. При германските облигации нивата са 3,0% и 3,4%, а при френските – 3,6% и 4,8%. Подобни стойности не сме виждали от първото десетилетие на века.
На пръв поглед може да изглежда, че пазарът ще се справи и този път, както го е правил и преди – в крайна сметка централните банки рано или късно ще започнат да понижават лихвите. Ситуацията обаче не е толкова проста. Условията днес са различни и миналото не може просто да се повтори по същия начин.
Доходността по облигациите се формира от няколко компонента, като два от най-важните са лихвеният и кредитният. Лихвеният компонент отразява очакваното ниво на лихвените проценти през срока на облигацията, а кредитният – риска емитентът да не успее да изплати лихвите или главницата. При надеждните емитенти кредитният компонент обикновено нараства с увеличаването на матуритета на облигацията.
Макар сегашните лихвени нива в САЩ и Европа да напомнят тези отпреди 2008 г., перспективата днес е различна. Тогава спукването на жилищния балон доведе икономиките до рецесия и централните банки успяха бързо да понижат лихвите.
Днес натискът върху лихвените проценти идва в голяма степен от цените на енергията – фактор, върху който централните банки практически нямат пряк контрол. Те могат само да ограничават вторичните ефекти, например прекалено бързия ръст на заплатите. В същото време енергийните пазари до голяма степен излязоха извън обичайните механизми за контрол.
През 2008 г. ОПЕК регулираше добива приблизително спрямо глобалното търсене. Днес обаче Иран не се съобразява с нуждите на световната икономика, а споразумение с Техеран засега не се очертава. Това означава, че цените на енергията могат да останат високи значително по-дълго, отколкото пазарите в момента предполагат – а заедно с тях и лихвените проценти и рисковите премии по облигациите.
Централните банки могат да си позволят да повишават лихвите и защото икономиките засега остават сравнително устойчиви. Въпреки високите лихви БВП продължава да расте, кредитирането се увеличава, а безработицата остава близо до исторически ниски нива. За това допринася и щедрата фискална политика в много страни, където високите държавни разходи поддържат вътрешното търсене. Високата доходност по облигациите обаче оскъпява обслужването на държавния дълг, влошава кредитоспособността на страните и повишава рисковата премия. Това допълнително увеличава доходността по облигациите и разходите за финансиране, създавайки порочен кръг, който рано или късно трябва да бъде прекъснат.
Какво следва?
Преди всичко не става дума за проблем само на една държава, а за предизвикателство, пред което са изправени редица развити икономики. В известна степен именно това дава повече време за намиране на решение. Дори най-песимистично настроените инвеститори трябва да отчетат, че говорим за системен проблем. Едновременен фалит на няколко държави, които при това продължават да имат инвестиционен кредитен рейтинг, остава изключително малко вероятен сценарий.
В същото време е ясно, че настоящата ситуация не може да продължава безкрайно. При тези условия има няколко възможни изхода. Единият е по-висок икономически растеж, за който изкуственият интелект може да помогне, но този фактор не е изцяло под контрола на правителствата. Другият вариант е да се допусне по-висока инфлация, но опитът от последните години показа, че това не е устойчиво решение. Остава третият вариант – доходността по облигациите да бъде понижена чрез по-устойчива фискална политика. Именно това е необходимо – ограничаване на непродуктивните разходи и, колкото и непопулярно да е, постепенно овладяване и на социалните разходи. Ще бъде необходимо и по-добро обвързване на възрастта за пенсиониране с увеличаващата се продължителност на живота. В момента се намираме в повратна точка и предстои да видим доколко правителствата ще успеят да се справят с това предизвикателство.
Този документ е маркетингова комуникация, а не финансов анализ и не представлява инвестиционно проучване. Следователно той може да не отговаря на законовите изисквания, които налагат безпристрастност на финансовия анализ или забраняват търговията преди публикуването на финансов анализ. Изразените мнения и предоставената информация са становище на автора и представляват общи виждания. Въпреки че авторът счита предоставената информация за надеждна, не може да се гарантира нейната точност, пълнота и актуалност. Публикуваната информация може да се променя с времето. Запазваме си правото да променяме информацията по всяко време и без предварително предупреждение. Авторът, включително и компанията PARTNERS Investments, o.c.p., АД, изключват всякаква отговорност за евентуални загуби, претърпени от получателя на информацията поради разчитане на предоставената информация. Нито една от предоставените информации или мнения не представлява предложение за покупка или продажба на ценни книжа или други финансови инструменти, нито за сключване на какъвто и да е договор. Информацията не е предназначена да предоставя инвестиционни съвети и не взема предвид специфичните инвестиционни цели, финансова ситуация и лични интереси на лицето, което би могло да получи този доклад. Всяко инвестиционно решение не може да бъде взето само въз основа на предоставената информация. Стойността на инвестицията може да се увеличава или намалява и възвръщаемостта на инвестицията не е гарантирана. Миналата производителност не е гаранция за бъдеща производителност. Инвестирането носи различна степен на риск, който зависи от избрания финансов инструмент. Инвеститор, който не е в състояние да оцени рисковете, свързани с инвестирането спрямо своите знания и опит, трябва да се консултира с финансов специалист преди осъществяване на инвестицията.
