Стогодишните облигации: Австрийската еуфория се превърна в кошмар
Преди осем години Австрия направи нещо, каквото до този момент не бе правила нито една държава от еврозоната. Тя емитира държавни облигации с матуритет 100 години, т.е. през 2117 г. Облигациите носеха купон (гарантирана доходност) от 2,1%, и във време на извънредно ниски лихвени проценти в еврозоната търсенето буквално беше огромно.
Всички, които не се поколебаха и купиха сред първите, можеха след две години и половина да се радват на печалба с повече от 100%. Цената на облигациите скочи до 237% от номиналната им стойност, което само по себе си е изключителен феномен на иначе спокойните пазари с облигации. Австрия се възползва от силното търсене на стогодишните ценни книжа и през 2020 г., като последната емисия вече се предлагаше с нулев купон.
В превод: който си е купил тези облигации за един милион евро, е очаквал, че след 100 години ще си получи обратно същата сума. И нито цент лихва.
Обяснение за готовността на някого да закупи подобни ценни книжа за милиарди може да бъде единствено очакването, че през следващия век лихвените проценти в еврозоната ще останат практически нулеви. Или дори по-ниски.
Още в края на 2025 г. е очевидно, че такива очаквания са нереалистични. По-високите лихвени проценти, които имаме днес, означават, че на загуба е всеки, инвестирал в облигациите. Ако някой желае да ги продаде, за всяко първоначално инвестирано евро би получил едва 30 цента.
Възможността да се понесе загуба от висококачествени ценни книжа като държавните облигации на държава с отличен кредитен рейтинг, е поучителен момент, но по-интересна е психологията на инвеститорите. В условия на почти нулеви лихвени проценти е лесно да си представим, че в такъв режим икономиката ще функционира и през следващите сто години. Също както да възприемаме силния ръст на пазарите с акции през последните две-три години като сигнал, че борсите ще функционират по същия начин и занапред.
Историите на оптимистичните инвеститори се променят, но човешката природа си остава същата.
