Спокойни с имотите, тревожни с инвестициите: защо мисленето ни ни пречи
Когато става въпрос за изграждане на дългосрочно финансово бъдеще, начинът на мислене може да се окаже по-важен от самата стратегия. Парадоксално, но често се оказва, че имаме търпение към един тип инвестиции, а паника към друг — макар целта и в двата случая да е една и съща: сигурност и растеж.
Кога за последно проверихте стойността на инвестициите си?
Вероятно съвсем наскоро. Може би днес, може би преди няколко дни.
Живеем във време, в което е трудно да избегнем новините за колебанията на пазарите. Медиите и социалните мрежи непрекъснато ни заливат с тревожни заглавия. Те привличат внимание, генерират кликове — но в същото време засилват несигурността у индивидуалните инвеститори.
„Сигурни ли са вложенията ми?“
„След като спестяванията ми не носят доходност, дали не правя нещо грешно?“
„Не е ли време да сменя инвестиционната си стратегия?“
А сега помислете – кога за последно преглеждахте обявите за имоти, за да видите колко струва апартаментът ви? Вероятно не особено често.
Различното поведение — и най-вече различното мислене — при финансовите инвестиции и при имотите не е изключение. Напротив, то се е превърнало в правило. Създаваме си две напълно противоположни нагласи в опит да постигнем едно и също: финансова сигурност.
Когато инвестираме в акции или индексни ETF-и, се държим като нервни трейдъри, вглеждащи се във всеки пазарен срив. А при имотите? Там сме спокойни, дългосрочни и уверени инвеститори. Знаем, че времето и търпението са най-сигурният път към капиталово натрупване. Не се хвърляме да продаваме имота си всеки път, щом по новините се заговори за спад в цените.
Ами ако ключът към по-добри резултати от финансовите инвестиции не е в някаква тайна формула, а просто в промяна на перспективата? Ако приложим същото мислене, което имаме като собственици на имот, към нашето инвестиционно портфолио?
Когато прекалената информация започне да вреди
Запознайте се с Георги — ваш нов съсед. Подобно на вас, той наскоро е купил апартамент в същия квартал. Избрал е мястото заради приятната среда и възможността да изгради бъдеще със семейството си.
Георги е доброжелателен човек и винаги в час с новините. Затова често минава покрай вас с някоя „любопитна“ информация.
„Знаеш ли, че апартаментът над вас, който продаваха Иванови, е бил купен от младо семейство от Пловдив за 280 000 евро? Не е ли безумна сума?“
Първоначално новината ви кара да се замислите. Сравнявате цената с тази, която вие сте платили, плюс разходите по ремонта. И, разбира се, признавате, че Георги има основание — това наистина е висока цена. Ако и вие успеете да продадете апартамента си за такава сума, не само че ще си възвърнете вложеното, но ще ви останат пари и за нов автомобил, и за ваканция на Малдивите.
Но Георги не спира дотук. Само след час отново ви заговаря:
„Чух от познат в агенция, че има обява за апартамент като твоя — предлагат го за 110 000 евро. Представяш ли си?“
Не след дълго започвате да го избягвате. Истината е, че непрекъснатият поток от информация за цените на имотите около вас не ви вълнува особено. Не планирате да продавате жилището си — поне не в близко бъдеще.
Но ако Георги беше приложение на телефона ви, щяхте сами да си го инсталирате. Защото когато става въпрос за инвестиции във фондови пазари, точно това правим: настройваме си известия, следим финансови инфлуенсъри, проверяваме стойността на ETF портфолиото си по няколко пъти на ден. И това, въпреки че тези инвестиции често са само част от нашите активи — понякога дори по-малката част в сравнение с имотите.
Инвестициите като отговор на потребности
Покупката на имот обикновено е продиктувана от основна човешка нужда — нуждата от дом. Това важи за вас, за вашите родители, за почти всеки човек. Жилището е базова потребност, подобно на храната или сигурността.
Ако пазарът на имоти се срине и цените паднат с 20–30%, какво ще се промени за вас? Най-вероятно — нищо. Ще продължите да си плащате ипотеката, ще спите в същото легло, ще водите децата на училище от същия адрес. Няма логика да продавате дома си само защото пазарната му стойност е намаляла — нуждата от жилище остава, а ще си създадете нов проблем: къде ще живеете?
Същото важи и за инвестиционния портфейл. Ако отделяте средства всеки месец, за да градите дългосрочно богатство, не го правите по навик или защото не знаете какво друго да правите с тези пари. Вие отговаряте на конкретна нужда — бъдеща пенсия, образование на децата, финансова независимост.
И дори ако пазарите временно се сринат, нуждата не изчезва. Паническото спиране на инвестициите няма да реши нищо. Напротив — ще ви отдалечи още повече от целта. Както би станало, ако продадете жилището си при първия спад в цените.
Можем да бъдем разумни инвеститори не само в имоти, но и на финансовите пазари. Разликата не е в продукта, а в подхода. Ако приложим търпението, което имаме към недвижимото си имущество, и към финансовите си инвестиции — вероятността да постигнем дългосрочен успех значително се увеличава.
