В ерата на AI ще оцелеят само креативните портфолио мениджъри
Представете си, че всяка сутрин на път за работа се отбивате в едно и също кафене. Баристата ви разпознава отдалеч. Още преди да сте успели да си поръчате каквото и да било, той посяга към чашата за еспресо и настройва кафемелачката. Вие се чувствате поласкани – дали това е приятна проява на персонално отношение? В действителност обаче за него вие сте просто съвсем предвидим набор от данни. Ако утре го замени робот, той вероятно ще ви приготви същото кафе със същата точност.
Повечето от нас живеят с убеждението, че нашата работа – особено ако е интелектуално натоварваща – представлява неповторима комбинация от интуиция, опит и творческо прозрение. Вярваме, че сме като онези баристи, които във всяка чашка кафе влагат частица от душата си. Ново изследване на Harvard Business School обаче подсказва, че в една от най-добре платените професии на света тази „душа" се оказва изненадващо лесно заменима с евтин компютърен код.
Алгоритъмът като детектор на лъжата
Изследването на трима американски икономисти е експеримент, който само до преди няколко години щеше да бъде практически невъзможен. Те не създават изкуствен интелект, който да предвижда колебанията на пазара. Те създават AI, който се научава „да имитира" конкретни портфолио мениджъри на инвестиционни фондове. Зареждат го с данни за миналите си сделки от последните три десетилетия, докато машината не започне да разбира техния „почерк".
Резултатът? AI успява с поразителна точност от 71% да предвиди какво ще направи мениджърът през следващото тримесечие. И то без машината да знае нищо за сутрешната му оперативка или какви новини ще прочете днес във Financial Times.
За света на активното инвестиране това не е особено приятно откритие. А в действителност не би било приятно за никого. Ако един алгоритъм е в състояние с такава точност да ви имитира, тогава вие вършите ли творческа работа или просто изпълнявате много скъпа рутина? Изследването подсказва, че голяма част от това, което наричаме „професионална преценка", всъщност е само набор от научени модели, които машината вижда по-ясно от нас самите.
Парадоксът на побелелите коси
Най-притеснителното заключение на изследването е това, което бихме могли да наречем „капанът на опита". В традицонния свят на финансите побелелите коси са символ на надеждност. Вярваме, че ветеранът, преживял три кризи, носи в себе си дълбоко закодирана мъдрост. Данните обаче разказват друга история.
На пръв поглед тази история е изненадваща: колкото по-дълго работи инвестиционният мениджър в своята област, толкова по-предвидим става за изкуствения интелект. С времето опитният матадор се превръща в пленник на собствените си успешни процеси. През годините той си изгражда ментален шаблон, към който след това се придържа. За неговите клиенти това е неприятен парадокс: те си мислят, че плащат за десетилетия опит, докато в действителност получават рутина, с която компютърният алгоритъм се справя за части от секундата.
Изследването на американските икономисти не е пристрастна критика към активно управляваните фондове. Не всеки инвестиционен мениджър може да бъде лесно „прочетен“ и да се предвиди какви акции възнамерява да купи и от кои да се освободи. Най-непредвидимите са тези, за които управляваните фондове са нещо повече от парите на другите хора – тези, които са инвестирали в тях и собствен капитал. Персоналната отговорност ги принуждава да бъдат бдителни, да се адаптират и да нарушават собствените си правила, когато ситуацията го изисква.
„Непредвидимите" маниджъри според авторите на изследването са превъзхождали своите „рутинни“ колеги с невероятните 424 базисни пункта (4,24 процентни пункта) годишно. Ако на някого подобно сравнение не говори нищо, ето кратко пояснение: ако преди двадесет години бяхте поверили един милион евро на „рутинен" мениджър и същата сума на „непредвидим", днес разликата между техните портфейли щеше да бъде по-голяма от самата първона1ална инвестиция. Освен това четири процента годишно са разлика, която времето (и сложната лихва) превръщат в пропаст.
Пречистването на човешкия фактор
Макар изследването да не е добра визитка за мениджърите на взимни фондове, то не е предвестник на това, че изкуственият интелект ще ги замени. Никоя технология не отнема работата на хората, тя променя нейната дефиниция.
Това е страхотна новина за инвеститорите.
Ако алгоритмите успеят евтино да репликират рутинната част от управлението на активи, инвеститорите в бъдеще могат да спестят милиарди от такси. Натискът върху маниджърите със сигурност ще се увеличи, но този натиск ще ги принуди да се фокусират върху онова, в което ние, хората, сме незаменими: върху решенията, които не могат да се вземат математически и върху визията за света, която не може да се изведе от таблица с данни за последните десет години.
Баристата в кафенето, където се отбивате сутрин, може да има усещането, че познава клиентите си. Може би си мисли, че клиентите му го обожават заради неговия чар. В действителност те харесват неговото еспресо, чарът е само бонус. А когато се появи автомат, който приготвя еспресото също толкова добре, спокойно може да се окаже, че чарът не е достатъчен – освен ако не предложи нещо, което автоматът няма.
