Защо дори сигурните облигации губят стойност?
По-високите лихви са добра новина за онзи, който отпуска пари назаем днес. Онзи, който ги е отпуснал вчера, по всяка вероятност ще трябва да плати сметката.
За четиридесетгодишния Томаш портфейлът с преобладаващ дял облигации се оказа единственият избор с оглед на плановете му за пътуване. Той се канеше да се впусне на околосветско пътешествие още в края на следващата година, а започна да спестява пари за него още преди година. Облигационните ETF-и трябваше да бъдат спокойната част от неговия портфейл.
Новините, че държавите и компаниите вземат все по-скъпи заеми и централните банки вдигат основните лихвени проценти, той приемаше като доказателство, че е взел правилното решение. Но само докато не отвори инвестиционното си приложение и не забеляза голям червен минус пред облигационната част на портфейла си.
Ако длъжниците плащат повече, кой печели от това, ако не кредиторът?
Прост въпрос, в който всъщност се крият два въпроса. Първият е икономически: „Защо цената на облигациите пада, когато лихвите растат?“ Вторият е личен: „Подходящи ли са облигациите за портфейл, от който парите ще са необходими още след една година?“
Договор за наем без възможност за промяна
Връзката между цената на облигациите и тяхната доходност е сравнително проста, но обяснението често се оказва трудно. Все пак всеки ще я разбере, ако си представи договор за отдаване на апартамент под наем за десет години с твърдо фиксиран размер на наема.
Ако година след подписването на подобен договор наемите в града се повишат, вие като собственик на отдадения под наем апартамент изобщо няма да усетите промяната. Размерът на месечните плащания е записан черно на бяло и няма да се промени. Ако решите да продадете такъв апартамент (заедно с договора за наем), ще трябва да приемете по-ниска цена. Новият купувач може да си купи друг апартамент и да поиска от наемателите по-висок наем спрямо предварително договорения за години напред във вашия имот.
Облигациите са почти идентични договори. Ако някои от тях са емитирани с условието всяка година да изплащат лихва (т.нар. купон) от 2%, а новите облигации вече предлагат 4%, старите трябва да поевтинеят, за да ги купи изобщо някой. Взаимните фондове или ETF-ите, които са инвестирали в облигациите и в момента отчитат загуби, никога не са залагали „срещу“ облигациите. Те просто са станали собственици на жилища, отдадени под наем при по-ниски цени на наема.
Колкото по-дълъг е договорът за наем, толкова по-ниска цена трябва да приеме собственикът при продажбата на жилището. При облигациите това е толкова важен фактор, че финансистите разполагат със собствен показател за чувствителността на цената спрямо промените в лихвените проценти: дюрацията. При дюрация от седем години повишение на лихвите с един процентен пункт означава спад на цената приблизително със 7%.
Годината, която никой не беше поръчал
Още през есента на миналата година пазарите почти не очакваха повишаване на лихвените проценти. След това дойде енергийният шок от конфликта в Близкия Изток. През юни Европейската централна банка вдигна лихвените проценти за първи път от почти три години, а през септември последва ново повишение. Доходността на десегодишните немски държавни облигации, която през октомври миналата година беше около 2,5%, в края на септември достигна почти 3,6% – най-високото равнище от 2009 г. насам.
Към това се добавиха големите обеми държавни заеми и по-слабото търсене от страна на купувачите. Който иска днес да отпусне заем на държавата за дълъг период, изисква допълнителна доходност за това.
Изненадващо е къде инвеститорите са понесли най-големите загуби: не при рисковите компании, а при платежоспособните държави. Индексът на дългосрочните държавни облигации в еврозоната загуби приблизително 8% за дванадесет месеца до края на септември. Индексът на краткосрочните облигации на същите държави приключи периода с лек положителен резултат, а индексът на рисковите корпоративни облигации с много по-кратък срок до падежа донесе доходност от почти 1%.
Спадът на цената не означава, че държавата е станала по-ненадежден длъжник. Кредитоспособността показва дали длъжникът ще върне заетите средства на своя кредитор. Дюрацията показва колко силно ще се колебае цената междувременно. Обикновено инвеститорът може да намери дюрацията на своя фонд в информационния му документ – и това е най-полезният показател, които може да знае за облигационния си фонд.
Спадът има и друга страна. Най-добрата оценка за доходността на облигациите в по-дългосрочен план е тяхната доходност до падежа в момента на покупката. Дългосрочните държавни облигации днес предлагат доходност до падежа от около 4,6% годишно, а краткосрочните – около 3,3%.
Всеки, който държи една облигация до падежа, разполага с една сигурна отправна точка: ако длъжникът изпълни задълженията си, на определената дата инвеститорът ще получи обратно номиналната стойност на облигацията. При фонда няма такава дата. Той редовно подменя старите облигации с нови. Ако пазарните доходности останат на сегашните си нива, лихвените приходи могат постепенно да компенсират предходната загуба. Ако доходностите продължат да нарастват, фондът може отново да поевтинее. Ако спаднат, цената му по правило ще се вдигне.
Безопасно? Зависи за кого
Облигациите по принцип се възприемат като синоним на безопасна инвестиция. Инвестиция, която носи по-ниска доходност в замяна на сигурността, че инвеститорът няма да загуби парите си. Както обаче показва опитът на Томаш, това не важи винаги и при всякакви обстоятелства. Фонд със седемгодишна дюрация може да бъде разумен стабилизиращ компонент в дългосрочен инвестиционен портфейл. Но за човек, който ще има нужда от парите след година, той е риск: следващ ръст на лихвите може да понижи цената му повече, отколкото лихвените приходи ще успеят да компенсират.
Надеждният длъжник и гаранцията, че определена сума ще бъде на разположение на конкретна дата, са две различни неща. За второто са по-подходящи срочните банкови депозити, фондовете на паричния пазар или фондовете, инвестиращи в облигации с много кратък срок до падежа. А рискът за портфейла се определя не само от дела на облигациите, но и от това какви облигации съдържа той и какъв е делът на акции в него.
Затова всеки, който реши да инвестира в облигации, трябва да е наясно с три въпроса. Кога наистина ще ми трябват парите? Каква е дюрацията на моя облигационен фонд? И мога ли да понеса ситуация, при която в деня на тегленето стойността е по-ниска от планираната? Ако отговорите на тези въпроси са съвместими помежду си, червеното число е цената, която плащате за по-високия наем в бъдеще.
Ако не са съвместими, проблемът не е в облигациите. Трябва да го потърсите в продължителността на договора.
